Илса Бик - Сенки

„Значи, това не работи в двете посоки. — Тя бе изгледала косо Вълка, докато той се отдалечаваше нататък по редицата, изучавайки всеки един от пленниците. — Вероятно ще мога да използвам това по някакъв начин.“

Накрая Вълка се спря на една дребна жена, слаба и смугла като мушитрънче 1, която щеше да им послужи като основно ястие за деня. Това, което я смая и ужаси едновременно, беше фактът, че жената не оказа никаква съпротива, дори не възрази. Другите също не сториха нищо. Само наблюдаваха безучастно как Пъпчивия и Беретата изведоха жената от редицата и я поведоха, залитаща в снега, изминавайки разстоянието от девет метра до мястото, където стоеше Вълка. Щом я пуснаха, жената се олюля, но не падна. Тя стоеше на крака, като не спираше да се клатушка, със сведена глава и превити рамене. Нахлузил отново маската, така че лицето му оставаше открито само от носа надолу, Вълка изчака един дълъг миг, преди да сграбчи дребната жена за косата. Тя издаде тих писък, когато Вълка дръпна рязко назад главата ѝ, при което шията и се оголи, а гърбът ѝ се изви като лък.

В този миг истината я разтърси като шамар. Вълка шеше да убие жената точно там, пред всички тях. Стомахът на Алекс се преобърна. „Не мога да гледам. — Обзета от ярост и отвращение, тя извърна глава. — Няма да им направя това удовол…“

Ударът беше ослепителен: жестока плесница с изпъната длан, от която главата на Алекс отскочи надясно. Прехапа езика си и я прониза остра болка. Вцепенена от изненадата, тя се олюля с и бездруго крехко равновесие, тъй като краката ѝ бяха все така завързани, и малко остана да се строполи на земята. Задържа се на крака само защото мъжът с болнавия вид, Брайън, имаше достатъчно сила, за да я подкрепи.

- Моля те. — Всъщност Брайън направи опит да се отдръпне от нея, като че ли се тревожеше да не изглежда прекалено отзивчив. — Просто направи каквото искат.

- Как не! — Усещаше лицето си, сякаш на бузата ѝ е избухнала бомба. Беше истинско чудо, че не се оказа със счупена челюст. Задъхана, тя се надигна и се огледа да види кой от Променените я бе зашлевил. Изобщо не се изненада, щом зърна Белязаната, и съдейки по отпуснатите ѝ рамене, момичето като нищо беше готово да нанесе още един неочакван удар.

- Моля те , послушай Брайън — обади се възрастната жена на име Руби, която стоеше от другата ѝ страна. — Не се съпротивлявай. Просто изпълнявай желанията им.

- Няма. — Главата ѝ бучеше, а в устата си усещаше бъзсоления вкус на нещо топло; Алекс изплю кръв. — Как е възможно просто да стоите ей така?

- Защото е за предпочитане пред това да те пребият. — Жената от лявата ѝ страна, която имаше враждебен вид, изсумтя остро като бивша предводителка на рокерска банда. — Ако си достатъчно умна, трябва да се благодариш, че не избраха теб, така че си затваряй устата.

- Шарьн има право. — В очите на Руби се четеше гняв. — Трябва да се примириш. Ти… — Каквото и да се канеше да добави, завърши с едно сподавено хльц , тъй като Белязаната обви ръка около сухата като вейка шия на старицата и я стисна.

- Какво правиш? — извика Алекс. Очите на Руби изскочиха; кокалестите ѝ крайници започнаха да разсичат въздуха с конвулсивни неконтролируеми движения и тя зяпна с уста, но от гърлото ѝ не излезе никакъв звук, нито дори писък. — Престани!

- Мили боже — възкликна един широкоплещест мъж в края на редицата, за когото по-късно щеше да научи, че е съпруг на Руби и се казва Рей. Лицето му беше пребледняло от ужас. — За бога, просто ѝ се подчини и тя ще я пусне!

- Добре. — Щом Белязаната оголи зъби в зловеща усмивка, Алекс нададе вик: — Добре, добре, кучка такава, ти печелиш ! Ще гледам, чуваш ли? Само я пусни!

Все така ухилена, Белязаната продължи да стиска шията на Руби още част от секундата, след което разтвори пръсти.

- Ъгх! — Руби, чието лице беше придобило моравия цвят на охлузена плът, се закашля и строполи на снега, като едва не събори и Алекс.

Тя се поизвърна, подтикната от инстинкта да помогне на задушаващата се старица да се изправи на крака, когато с периферното си зрение улови движение и зърна Белязаната, готвеща се да нанесе нов удар.

- Нищо не съм направила. — Алекс се изправи, повдигайки завързаните си ръце в знак, че се предава. — Не ѝ помагам. Ето! Нали виждаш? Само наблюдавам.

- Браво на теб — измърмори бившата рокерска предводителка. Името ѝ беше Шарън, но Алекс щеше да го научи едва час, след като Вълка издълба очите на дребната женица от очните им ябълки, изсмуквайки ги от пръстите си едно по едно като меката еластична дъвка във вътрешността на близалка.