Илса Бик - Сенки

През целия си живот не бе изпитвал такава нужда да закрещи.

- Това е някаква милиция, нали? Но кои сте вие? И какво, по дяволите, искате ?

Изражението на Фин стана мрачно.

- Ние сме останалите оцелели, а ти ще проявиш малко уважение, или, бог да ми е на помощ, ще те накълцам на парченца и ще нахраня с теб Чъкитата. Ще оставя очите за накрая. Най-много обичат очите. Може би заради лекото пук , с което се пръскат.

Платнището на палатката се разтвори. През процепа Питър зърна снега навън. Матър се промуши вътре, последвана от един мъж.

„О, боже.“

- Къде да го оставя, сър? — Ланг, неговият подчинен, неговият вестоносец, отдаде отривисто чест. Посипаната със сняг униформа на Ланг, който носеше автоматична пушка, беше идентична с тази на Матър. Той не удостои Питър дори с поглед.

- Ето тук — потупа свободната носилка до себе си Фин и смигна на Питър. — Не го взимай прекалено навътре, друже. Ланг служеше под мое командване във Виетнам — от устата му прозвуча така, сякаш страната беше сладък картоф. — Представи си с какво задоволство научих колко много си уважавал бойните му умения.

Ланг беше човек на Фин. Усети вцепеняващ ужас, щом се сети за нещо друго. Ланг и Уелър бяха служили заедно във Виетнам.

„Но това не доказва нищо. Уелър се опита да спаси живота ми.“ Изведнъж нещо, казано от Уелър, премина през съзнанието му подобно на електронните телеграфни ленти на „Таймс Скуеър“: „Когато часът ти удари, спомни си, че аз сторих това“.

„О, боже.“ Едно дълбоко и мрачно предчувствие запълзя по вените му като зараза, носена от вятъра. Уелър не бе спасил живота му по своя воля. А под чужда заповед. Но защо?

- Опитваш се да събереш две и две ли? — попита Фин, повдигнал вежда. — Пък те казаха, че си умно момче.

„ Те .“ Но дали бяха само Ланг и Уелър? Или имаше и други? Колко ош хората, които бе смятал за лоялни, през цялото бреме са действали против Рул? „При Уелър обаче има нещо лично. Някаква ненавист, нещо, свързано с мен, но какво?“

- Какво искате? — изхьхри той.

- Неведоми са пътищата божии, Питър, които господ следва, за да върши чудеса. Той с бурите лети и броди из подземните безкрайни мини. — Очите на Фин заблестяха. — А ти знаеш всичко за мините, не съм ли прав?

„Мините.“ Изведнъж дъхът му секна и той остана като попарен. Откъде бе научил Фин за това? Никой освен Съвета не знаеше, дори Крис. Особено Крис.

Фин се обърна, когато Ланг повдигна платнището и в палатката нахълтаха още двама мъже, покрити с ледена пелерина от пресен сняг. Единият, който беше от хората на Фин — плешив и с криви зъби — стискаше здраво дълъг метален прът, който Питър незабавно разпозна като едно от онези пособия за ловене на животни с клуп на края. Този факт не беше за пренебрегване, защото, колкото и да се съпротивляваше, никое подивяло куче не би могло да се удуши на тази найлонова примка. Което беше добре, защото това конкретно животно оказваше яростна съпротива.

Само дето… не беше куче.

На възраст момчето беше не по-голямо от Тайлър, напълно голо и толкова кльощаво, че ребрата му се брояха. Кожата му беше осеяна със заздравяващи рани от порязвания и охлузване, противни наглед язви и замръзнала кал, а от миризмата ставаше ясно, че по стъпалата му имаше засъхнали лайна. Не издаваше нито звук, тъй като примката беше толкова стегната, че плътните му криволичещи вени изпъкваха при всеки напън.

- Хайде, малко копеленце — оголи зъби Кривозъбия и дръпна свирепо въжето.

Момчето взе да се дави и коленете му се подвиха.

- Барнс! — повиши глас Фин. Прозвуча рязък пукот, когато разтворените длани на Фин срещнаха ушите на Барнс.

Неспособен да издаде дори вик, новодошлият се строполи на земята, Фин вдигна пръта и разхлаби примката, при което момчето пое продължителен и пресеклив свирещ дъх. Сипейки проклятия, фин изрита падналия на земята Барнс, ала старецът вече лежеше в безсъзнание.

- Сър — обърна се Матър към Фин. — Мен ако питате, това не е най-доброто…

- Млъкни. — Фин извади револвера си светкавично. Дулото със сребърно покритие увисна на сантиметър от носа на Матър. — Докторе, нито дума повече.

- Да, сър — отвърна Матър.

- Това са две думи — отбеляза Фин.

Звукът от изстрела беше оглушителен. Черепът на Матър експлодира, покривайки всичко с червена мъгла. Жената се строполи като отсечено дърво.

Фин се обърна към Ланг, който беше пребледнял и стоеше като вкаменен.