Илса Бик - Сенки

Питър се озърна нататък и забеляза нещо, което преди бе убягнало от погледа му. Още носилки с тела: две момчета и едно момиче. Тримата бяха завързани и лежаха в несвяст, навярно упоени от течността, която се вливаше във вените им през пластмасовите тръбички.

Тогава Фин каза:

- Скоро, щом вземем решение да позволим на тези съкровища да се събудят, ще ги затворим в ограничителния сектор заедно с другите шест. Безопасно е да държим и да храним най-много десет. Противни малки копеленца. Ти си първият нормален на тази възраст, когото ловците ни водят. Ще бъде интересно да се види какво става след време.

Какво трябваше да значи това ? Ами тези ловци? Ловците на глави ? „О, боже.“ От самото начало целта е била да ги заловят — него и Тайлър. Припомни си как снегът оживяваше от ледените гейзери. Стига да искаха, можеха да ги убият.

„Опитаха се да ме приклещят на място, но тогава изтичах при Тайлър и точно в този момент ме уцелиха. Простреляха ме като последна мярка, за да не мога да се измъкна.“

Той вдигна очи към фин.

- Къде е момчето?

- Боя се, че си отиде. Но можеш да бъдеш сигурен, че извлякохме голяма полза от него.

„Какво?“

- Аз… аз не…

- Достатъчно, край на въпросите. Пий, друже. Изгубил си много кръв. Знаеше ли, че си нулева отрицателна? Среща се много рядко и ако това е хубаво за мен , в случай че се нуждая от кръв, на теб Матър би могла да прелее само от същата крьвна група. Слава богу, че не е заразна.

Какво трябваше да значи това ? Да не говорим, че Фин вече знаеше името му — както и името на Тайлър. Ама, разбира се. Ловците на глави са знаели кои са и накъде са се запътили.

„Някой им е подшушнал, но как? Чак тази сутрин реших да минем по Пътеката на мъртвеца.“ И тогава бе изпратил Ланг напред. Може би ловците на Фин бяха устроили засада на вестоносеца му? Сигурно беше това.

- Къде съм? — изхриптя той.

- Питър, намираш се на моя територия, в ръката си държа водата, която искаш и от която се нуждаеш . Хайде, вземи — отново му предложи чашата Фин. — Край на въпросите.

Въпреки страха си отчаяно искаше да отпие. Позволи на Фин да нагласи сламката между устните му Водата — студена и блажено мокра — се разля по езика му. Имаше чувството, че ще припадне. Успя да пресуши чашата на три жадни глътки.

- Отлично. Стига да не я върнеш обратно, по-късно ше получиш още. — Фин се обърна към Матър: — Ще доведеш ли Дейви? Двамата с Питър трябва да се запознаят.

- Да, сър — отдаде чест Матър и профуча покрай Променените на техните сгъваеми носилки.

Докато я наблюдаваше, Питър осъзна още нещо.

- Ти… — Погледът му се спря на една стара лампа с метална решетка. Светлината ѝ не беше мека и приятна, а изключително остра, фонтан от яркожълто лъчение, което нараняваше и изгаряше ретините на Питър, оставяйки върху тях сенчести образи. Но въпреки това той не можеше да откъсне очи от нея. — Имаш електричество.

- Да — отвърна Фин. — Разполагаме с гориво, колкото да отопляваме няколко палатки: този лазарет, както и мястото, където Матър прави операции… и някои други неща. Имаме доста добре зареден автопарк — автомобилите са практически безполезни, макар че ни се намират и няколко по-стари камиона, — но използваме запасите си много пестеливо.

Генератори. И автопарк. Вече беше сигурен. Всичко се връзваше, дори нашивките на раменете. Римската цифра III означаваше „три процента“. Частните милиции обичаха да цитират под път и над път тези статистически данни, защото само този малък процент американски заселници са участвали в сражения с британците по време на Войната за независимост. Значи, това не беше просто един лагер на оцелели. Беше отряд на частна милиция, вероятно съществувала още преди светът да се срине.

- Знаеш ли, раняването ти действително беше нещастна случайност, но така получихме възможност да опровергаем една теория — каза Фин.

Въпреки водата устните му отново бяха напукани и сухи.

- К-какво искаш да к-кажеш?

- Ами, ти изгуби много кръв. И въпреки силата и младостта си щеше да загинеш, ако Матър не бе намерила донор.

Какво беше казал старецът? „Слава богу, че не е заразна.“

„О, боже.“

- Ти… — Думите преседнаха на гърлото му, отказвайки да излязат оттам. — Дал си ми кръв от…

- Точно така и ето че се събуди старият Питър. — Фин прокара ръка по челото си. — Фиу, беше на кантар.

- К-колко? — запъна се Питър.

- До последната капка. Изцедихме малкия Чъки докрай. Дори онова зверче проумя, че песента му е изпята. Изписано беше в очите му. Стоях на сантиметри от него. Дребното изчадие се опита да отхапе носа ми, ала старите навици умират трудно. Отрязах му клепачите, за да може да види всичко. Беше крайно удовлетворяващо.