Илса Бик - Сенки

- Аз… аз… н-не… — Целият трепереше. Зъбите му тракаха неконтролируемо. — В-все ми е едно. Не искам д-да з-знам. Няма никакво з-значение.

- О, има и не би трябвало да ти е все едно. За да разбереш врага си — да го биеш в собствената му игра, — трябва да се промъкнеш в съзнанието му, да погледнеш през неговите очи. Не искам да кажа, че щом си опознал един от тези Чъкита, все едно си ги опознал всичките. В никакъв случай. Например виж какво се случва с един Чъки, който е напълно променен — като нашия Дейви тук. — Фин махна с ръка към момчето. — Новите Чъкита са животни. Някои от тях си остават диви. Други еволюират и част от тях се оказват по-находчиви от останалите. Друже, това на практика представлява кривата на нормалното разпределение 2. Мога да се обзаложа, че сред цялата тази гмеж ще се намери поне един Чъки, годен за ракетен учен. О, как ми се иска да хвана едно нормално хлапе, известно време преди дъската му да захлопа, и тогава ще мога да измеря с какви темпове възвръща самоконтрола си. Проявявам особен интерес към онези, които се намират в процес на промяна. Ходът на промяната при тях, предполагам, е доста по-различен, отколкото при първата вълна, не си ли съгласен? Питам се също как комуникират. Известно ни е, че някои от тях действат в екип, пътуват на групи, глутници, банди, шайки и така нататък, докато други са единаци. За телепатия ли става дума? За звуци извън диапазона на нормалния слух? За миризма? Език на тялото? Само един от тези начини на общуване ли използват? Или комбинация от няколко?

- Накъде биеш? — прошепна Питър. За първи път, откакто светът потъна в мрак, се чувстваше дълбоко и истински изплашен. — Искаш да разбереш дали ще се променя? Не, няма. Мина твърде много време. Искаш да научиш повече за Рул? Можеш да ме изтезаваш, но нищо няма да ти кажа. — Тъй като Фин не отговори, Питър додаде: — Какво искаш , за бога?

- Нима умно момче като теб не може да се досети? — Фин се отпусна на едно коляно, след което спусна с палец клепача на Матър и прокара скалпел по розовата тъкан, отделяйки дясното око от очната ябълка. Той натисна острието, остъргвайки костта. — Разочароваш ме, Питър. Въпреки историите, които се разказват във филмите, не всички ветерани от Виетнам са побъркани. Някои от нас стават дори сенатори. Лично аз съм се учил от света на живата природа. Също като Дарвин, сега като се замисля. Еволюцията, естественият подбор, оцеляването на най-приспособимите — всичко това се случва пред очите ни. Друже, ние сме създателите на новия произход на видовете.

- Какво… — Питър се вледени от ужас. — Какво смяташ да правиш с мен?

- Не е ли очевидно? — отвърна фин. Окото на Матър увисна между пръстите му на един окървавен сноп от нервни влакна. — Експеримент.

1Американски шоколадови бонбони с форма на сълза с плоска основа, завити в станиол. — Б. ред.

2 Графично представяне на променлива величина, която подлежи на групиране около дадена средна стойност. — Б. пр.

Изминаха осем дни.

Алекс отмерваше времето, като всеки път издълбаваше по една чертичка на носа на десния си ботуш с помощта на металната игла на верижката на ръчния си часовник. По нейна преценка през изминалите осем дена бяха извървели приблизително осемдесет-деветдесет километра. Да се ориентира къде се намираха, беше истинско предизвикателство. Дните им бяха сумрачни, а нощите — беззвездни, тъй като групичката им се придържаше към гъстите участъци на гората. Струваше ѝ се, че се движат едва ли не в кръг, тъй като първоначално поеха на запад, а после свърнаха на север. Спираха на равни интервали от време и тогава Променените ловуваха, тъпчеха се и подремваха за кратко.

Като се замислеше, най-хубавото беше, че още е жива.

А най-лошото, че в най-скоро време можеше да изтегли късата клечка.

Всичко се свеждаше до най-обикновена математика.

Преди осем дена, през онази първа съботна утрин, Променените разполагаха с шест „бързи менюта“, между които да избират, в това число и Алекс. След цялата онази дандания не се съмняваше, че ще бъде следващото им ястие. Променените обаче — или поне Вълка, — изглежда, имаха нещо друго предвид. Тъй като Черната вдовица беше изтощена, макар и в съзнание, Вълка сновеше насам-натам с окьрвавения селскостопански нож в ръка и наглеждаше стадото. На два пъти той се спря, надвесвайки се над Алекс, свряна между онази старица на име Руби и болнавия наглед мъж, който, както щеше да научи по-късно, се казваше Брайън. Вълка я стрелваше с поглед, който ту отскачаше встрани, ту отново се връщаше на нея. Дали не си играеше с нея? Трудно ѝ бе да прецени. Може би и той беше не по-малко объркан от самата нея. Дали нямаха сходни преживявания? Не усещаше ли и той същото като нея — онова странно вмешателство в съзнанието ѝ ? Успяваше ли да прочете мислите ѝ? Не, това не и се вярваше. По време на схватката в снега Алекс бе съумяла да изненада Черната вдовица, спомни си също и стъписването на Вълка, когато го бе заплюла в лицето.