Илса Бик - Сенки

- Какво имаш предвид? — попита Крис.

- Мисля, че се изразих съвсем ясно. Случвало ли се е да не си съгласен с него?

- Понякога.

- А мълчеше ли си?

- Уелър — изрече предупредително Кинкейд. — Той не е виновен.

- Няма нищо, Док. — Крис изучава дълго Уелър с поглед. — Стараех се никога да не оспорвам заповедите на Питър пред другите мъже, ако това е, което питаш.

- И защо не?

„Защото му вярвах. Питър беше по-големият брат, който никога не съм имал.“

- Невинаги бях съгласен с него — каза Крие. — Понякога го обсъждахме. Но имаше случаи, в които думата му беше закон.

- И тогаба ти изпълняваше заповедите. — Уелър изрече думите така, сякаш оставяха лош вкус в устата му.

- Нямах друг избор. Съветът реши, че Питър ще издава заповедите. Правех онова, което трябваше, това е всичко. — Давайки си сметка колко неубедително звучи, той додаде: — Доколкото виждам, вие правите същото.

- Така ли? — възкликна Уелър, след което разпери ръце. — Тогава как ще наречеш това, по дяволите?

- Лудост — отвърна просто Лена. — Щом не сте съгласни с това, което върши Съветът, вземете нещата в свои ръце.

- Изключено — отвърна Нейтън. — Нещата в Рул не работят по този начин. Никога няма да можем да убедим достатъчно хора. Положението тук е: „Мирувай, за да ти е мирно на главата“. Каквото и да е възражение срещу Съвета…

- Може да дойде единствено и само от Съвета — довърши Крие нетърпеливо. — Или от човек, който има кръвна връзка с някой от членовете на Съвета. Да, да, знам това; схванах накъде биеш. Но какво те кара да мислиш, че някой ще иска да ме чуе?

- Ще разкриеш пред хората какво става — отвърна Нейтън. — Ще им покажеш причините за това и тогава те ще трябва да си отворят очите за истината, че Съветът — както и Питър — са сключили договор с дявола.

- Питър ли? — По тялото му премина студена тръпка, която нямаше нищо общо с бурята. — Какъв договор? За какво говориш?

- Какво има отвъд Зоната, Крис?

- Не знам.

- Защо не знаеш?

- Защото… никога не съм ходил там. Това… това е забранено. Когато сме отивали за провизии, Питър винаги…

- Питър винаги е избирал маршрута — довърши Уелър. — Всеки път Питър взима решенията. И Съветът го слуша. Ами отлъчените? Никога ли не си се замислял за тази особена форма на наказание? Изгонят ли те от селото, то е завинаги. Но защо? Това е една мирна християнска общност, нали така? Тогава защо не се дава втори шанс? Къде е останало доброто старо християнско опрощение? И това е окончателно. Преминеш ли определена граница, прекрачиш ли извън Зоната, връщане назад няма. Може би Съветът се страхува, че отлъчените ще разкажат истории, които ние не бива да научаваме?

„Млъкни. — Крис преглътна и звукът отекна в ушите му като гръмотевица. — Не искам да слушам; не искам да знам.“

- Крис — подхвана отново Нейтън, — не се ли питаш защо Променените вече не нападат Рул?

- Не — с усилие на волята успя да отрони от гърдите си.

- И защо?

- Не знам, просто не съм — отвърна Крие. — Какво ме интересува, след като не се налага да се бия с тях?

- Но не мислиш ли, че няма логика? Биеш се с тях, когато си на път. Знаеш, че още са живи. Не припарват в града, но и не си отиват. Не е ли така?

- Е, и?

- Помисли, Крис. Дори в разгара на зимата нападенията над селото не спират. Бегълците продължават да прииждат. И въпреки това цели два месеца не сме виждали нито един Променен на територията на Рул. Защо?

- Защото сме много. Знаят, че ще ги избием.

- Но ние им даваме подслон — обади се Уелър. — Не мислиш ли?

- Моля? Не , разбира се. Убиваме всеки от тях, когото намерим.

- Така ли? — попита Уелър. — Водим тук малки деца. Не смяташ ли, че е напълно възможно да се променят, щом пораснат достатъчно?

- Ако възрастта е единственият фактор за това — намеси се Кинкейд. — Все още знаем прекалено малко.

- Моля? — смая се Крис. — Но ние… Промяната не става по този начин.

- Засега не знаем нито как става, нито дали е приключила — отвърна Кинкейд. — Що се отнася до това, изобщо не сме сигурни дали Пощадените са в безопасност до края на живота си.

- Как така не сте сигурни? — изписка внезапно Лена. — Как може да не е приключила ?

- Защото е възможно.

- Но ние сме Пощадени . — В гласа на Лена звънна нотка на отчаяние. — Изминаха месеци . Как е възможно да не сме в безопасност !

- Понеже не знаем защо сте Пощадени, нито пък защо сте толкова малко на брой. Какво общо имаш например ти, Лена, с Алекс, Сара или Крис? Или с Питър?