Илса Бик - Сенки

- Защото, оставиш ли следи на изток, всички ще търсят в тази посока, а не в околностите на Орен — отвърна Уелър. — Ще послужи за заблуда. Съветът може да реши веднага да прати хора подире ти, а колкото до нас, не бива да се показваме, докато най-лошото не премине. Така че ще разполагаш с добра преднина. Достатъчно е да вървиш на изток в продължение на осемдесет-деветдесет километра…

- Осемдесет ки… — опули се Крис. — Дори да нямаше буря и да бяхме на коне, снегът е дълбок. Имаш ли представа колко време ще ни отнеме?

- Разбира се, че имам. После обаче ще направите завой и ще се отправите на северозапад.

- Но и бездруго до Орен има три-четири дни път в хубаво време — възрази Лена.

- Като добавим отклонението, ще ни трябват десет-дванайсет дни. Може би дори две седмици. А това е прекалено дълго време навън в снега — каза Крис.

- Ще трябва да го изтърпите. — Уелър сви рамене, сякаш това беше нищо работа. — Ще е неприятно и ще бъдете поизмръзнали…

- И гладни.

- Ще ходите на лов, все едно си на поход за провизии. Знаеш как се прави. Освен това разполагаш с добра екипировка. Разбира се, не очаквах, че ще се наложи да измъквам трима души от селото, така че разполагате само с два спални чувала. Това ще направи положението — той кимна към Лена — интересно.

- Боже, ти си отвратителен — отвърна Лена.

Уелър подмина забележката ѝ и додаде:

- Но докато стане време да ви последваме, следата ще е изстинала.

- О, ха-ха. Изстинала, значи. Разбрах. — В гласа на Лена звучеше присмех. — Ирония .

- Лена — рече Крис. Получаваше главоболие от постоянните ѝ забележки. После се обърна към Уелър: — И смяташ, че си обмислил всичко? Вие сте луди .

- Добре, луди сме. — Уелър приемаше всичко буквално. — Тогава сигурно няма да имате нищо против да ви оставим в къщата за мъчения.

- Не ставай глупав. — Питър му бе забранил да припарва до къщата за мъчения и Крис никога не подложи на съмнение тази заповед. Но не беше безмозъчен идиот. Лично той бе придружил дотам достатъчно затворници. Повечето бяха мъже, но имаше и немалко жени. Не че имаше особена разлика, защото след известно време, прекарано зад онези стени… ами, всички писъци звучаха еднакво. Веднъж бе зърнал оттам да излиза каруца и от неравностите на пътя по задната ѝ дъска се свлече прогизнала с кръв ивица брезент, така че не хранеше илюзии за съдбата на повечето затворници. — Кога изборът не е никакъв избор?

- Когато не ти е по вкуса — отвърна Уелър.

- Нещо сте намислили, нали? — Кинкейд дълго седя мълчаливо, но сега гласът му трепереше от гняв. — Давате ли си сметка заедно с Нейтън и останалите какво точно се опитвате да направите и какво искате от това момче? Кажи, що за проклета игра е тази?

- Това не е игра. — В снега и тъмнината изражението на Уелър изглеждаше неясно, ала в тона му се долавяха гневни нотки. — Съжалявам, че не те държахме в течение, Док…

- В течение ли? Остави това, по дяволите — кресна Кинкейд. — Тук става дума за живота на едно момиче!

- Я почакайте малко, как така в течение? — попита невярващо Крис. — Док, ти също ли си замесен в това?

- Нали ти казах — измърмори Лена и бръсна снега от лицето си. — Всички имат пръст в това.

- Не, не във всичко и не през цялото време — отвърна Кинкейд мрачно. — Ако знаех какво кроят за Алекс, щях да го спра.

,Да — помисли си Крис, — но само онази част от плана, свързана с Алекс.“ Това не беше кой знае каква утеха, защото Кинкейд очевидно подкрепяше този налудничав заговор — или поне отчасти. Дори нещо по-лошо, старият доктор бе знаел , че накрая тези мъже ще поискат от него да… какво точно? Да ги спаси? Да спаси Рул?

- Не е изключено Алекс да е добре — каза Нейтън, само че думите прозвучаха някак мокри и шупливи заради подутата му устна: „ишключено“ и „Алекш“. — Всички знаем, че си я бива. — „Вшичкишнаемчешиябива“.

- О, смяташ, че тя има доста добри шансове, така ли? — подхвърли Кинкейд.

- Док — подхвана настойчиво Нейтън, — трябва да ми повярваш. Мен също ме е яд заради случилото се е Алекс. Не трябваше да свършва така.

- И как иначе би могло да…

- Док. — Крис стисна помирително ръката на доктора, но се поколеба за част от секундата. Би могъл да ги остави да се изпокарат, ала независимо дали му харесваше, или не, те бяха неговият пропуск за напускане на Рул. — Нейтън, разкажи ми какво трябваше да се случи. Засега нищо не обещавам…

Но Уелър го прекъсна:

- Нали си даваш сметка, че не си в позиция да…