Илса Бик - Сенки

Лена долови движение близо до капрата и тогава един силует с размерите на мъж и побелели от сняг рамене изникна в кръга, хвърлен от светлината на фенера. Когато човекът се завъртя, за да погледне в тяхната посока, Лена едва не извика. Мъжът нямаше лице.

„Глупачка. — Пулсът ѝ се ускори. — Той има скиорска маска на лицето си, това е всичко.“

Фигурата се отдалечи. Лена усети как непознатият се промъква край талигата. Подът се наклони на една страна, а после колата се разтресе, докато мъжът се повдигаше на ръце…

Крис нанесе удар с двата крака едновременно. Ботушът му се заби в гръдния кош на мъжа и тогава безликият издаде силно хриптене и се олюля, вдигнал ръка на устата си. Ботушът на Крис разсече отново въздуха, премазвайки с пета пръстите на мъжа. Докато непознатият виеше от болка, Крис се изправи. Вързаните му ръце вече бях отпред и — свил длани в един-единствен юмрук — той понечи да нанесе нов удар отляво…

- Крис, недей! — Някой се изстреля от мястото, където седеше Кинкейд. От гърдите на Крис се изтръгна вик на изненада в мига, в който непознатият се нахвърли върху него. Преплели тела в хватка, двамата се стовариха върху Лена и Кинкейд. Главата на Лена рикушира в дървения под на талигата, а Кинкейд започна да крещи:

- Стойте, стойте, стойте!

Ала Крис продължи да се бори и тогава втори мъж извика:

- Крис, недей, това съм аз, Уелър!

- Уелър? — В гласа на Крис прозвуча изненада. — Но какво…

- Трябва да побързаме — прекъсна го Уелър. Нещо щракна и тогава блесна лъч жълтеникава светлина. — Дай да освободя ръцете ти, Крис. Нейтън, добре ли си?

- Ъхъм. — Мъжът, когото Крис бе изритал, свали черната прилепнала шапка от главата си. — Само малко съм изтощен от побоя — додаде Нейтън.

- Момчета, какво правите тук? — попита Крис.

- На теб на какво ти прилича? — Уелър захвърли настрана белезниците на Крие. — Спасяваме ви задниците.

1Марка каубойски шапки. — Б. пр.

- Орен ли? — каза Крис.

Бурята обещаваше да се разрази със страховита мощ. Струйки разтопен сняг се стичаха във врата на Крис, който бе започнал да замръзва, докато внезапните пориви на вятъра, носещи ледени снежинки, жилеха страните му. Продължаваха да седят свити в талигата, въпреки че сега Уелър заемаше мястото на коларя на капрата. Той бе избутал тялото на Сет, което лежеше в неестествена поза на пода на талигата. Вече го покриваше плътно покривало от сняг. Освен пъстрия си кон и червеникавокафявия скопец на Нейтън, и двата натоварени с издути до пръсване дисаги, Уелър бе довел и един изпосталял сив кон. Животните стъпваха тежко и пръхтяха, като от време на време изтърсваха снега от себе си сред силно дрънчене на сбруи.

- Да видим дали съм разбрал правилно. Искаш да избягаме с това нещо.

- Аха — провлачи Уелър. Тъй като долната устна на Нейтън се бе издула като мазен братвурст 1, Уелър говореше от името на двамата. Като човек, израснал в Мичиган, той, изглежда, се забавляваше, като си играеше с каубойското си ножче. — Затова донесох някои провизии. Разбира се, не очаквах и момичето да е с нас, но като се има предвид, че е живяла сред тях…

- Но аз не съм родена при амишите — обади се Лена, която се бе свила от лявата страна на Крис, притисната към него, за да се предпази от студа. Уелър бе свалил вълнената си шапка — с няколко размера по-голяма от нейния, — която Лена бе нахлузила на главата си, подвивайки долния ѝ край на ушите си. Намачканият връх на шапката стоеше провиснал. Така тя приличаше на унил елф. — Майка ми, която беше пълна откачалка, се омъжи за един от тях. Но не бих казала, че пастрокът ми беше всеобщ любимец. Не познавам добре общността и със сигурност не съм чувала за старец на име Исак Хънтър.

- Дори да има такъв човек, никога не си го виждал — обърна се Крис към Уелър.

- Джес каза, че е още жив.

- А тя откъде знае? И кой е този Хънтър? Да кажем, че го намеря. Защо сте толкова сигурни, че децата, които се крият в околностите на Орен, са при него?

- Той има право — обади се Лена. — В групата, с която живях, имаше десет деца. Едно от тях, Джейдън, ми каза, че имало много такива групи, но те били разпръснати, за да не могат да бъдат намерени. През повечето време дори не знаят къде се намират останалите. Джейдън твърдеше, че така било по-безопасно, но никога не е споменавал за възрастен човек, който да отговаря за всички. Поне ние бяхме сами.

- Повярвай ми, където и да се намират тези деца, те не искат да бъдат намерени. Знам това от опит. Нали ги търся от месеци — каза Крис. — А тази твоя идея, че трябвало да ги убедя да се върнат заедно с мен в Рул като армия от непрофесионалисти, защото смяташ, че никой няма да открие огън срещу Пощадени — всичко това е, за да мога аз да взема властта? Това са пълни глупости. Дори да се съглася — макар че няма такъв шанс, — зашо да не се отправя на север? Така е много по-бързо, отколкото да заобикаляме от изток.