Илса Бик - Сенки

- Да, но доколкото разбирам, вие имате нужда от мен. Така че, Уелър, затвори си устата. — Без да обръща внимание на гневното пелтечене на Уелър, Крис отправи твърд поглед към Нейтън. — Кажи ми точно какво се случи.

- Ами… — Нейтън отклони поглед встрани. — Нещатa, които каза Лена… за коня ти… са истина. — „Иштина.

- Ъхьм — изсумтя Лена. — Не думай, Шерлок!

- Значи, не е бил Нощ? — Крис плъзна ръка към раната на главата си и напипа грубите шевове. — Ти ли ме удари?

- Не — поклати глава Нейтън. Забил поглед в ръцете си, додаде: — Джес те удари.

- Дже…

- Просто нямаше друг избор, Крис.

- Нямала е друг избор ли? Що за причина е това?

- Ами, с част от мъжете те задържахме, но ти просто отказваше да мълчиш.

- Защото Алекс беше там, навън! — кресна Крис. — Ти какво очакваше да направя? Да я зарежа просто така?

- Крис, трябва да разбереш, че Джес стори единственото, което можеше да те спре да тръгнеш след Алекс — изрече Нейтън завалено. — Ти се върна по-рано от предвиденото. Не ни остави друг избор.

- Не ми пробутвай тези глупости — кипна ядосано Крис. — Разбира се, че сте имали избор. Можехте да ме оставите да я настигна. Можеше да ме оставите да я спася ! Дори да беше прекосила Зоната, можеше просто да си държите езика зад зъбите и да ме оставите да я върна обратно!

- Не това искаше Джес — отвърна Нейтън, пръскайки слюнка. Сякаш това обясняваше нещо. — Тя каза, че трябвало да проумееш с какво си имаш работа. Крис, ти си единственият човек, който може да оправи нещата. И това винаги е било така. Ако беше заминал, без да помислиш за последствията, това щеше да е гласът на сърцето ти.

- И как трябваше да се чувствам? — опита да се овладее Крис. Гневът се събра на топка в гърлото му. — Единственото ми желание беше Алекс да е в безопасност.

- Джес каза, че трябвало да имаш по-високи цели. И беше готова да умре в името на това. Знаеш ли, че тя искаше да я убия?

„Боже, ще ми се да го беше направил. По-добре тя, отколкото Алекс.“

- Не се съмнявам. Поредното обвинение, което да стовари върху Алекс. — Когато Нейтън се поколеба, Крис разбра, че се е досетил правилно. — И защо не го направи?

- Просто… просто не можах.

- Ами Алекс, позволил си тя да замине. Позволил си да навлезе в…

- Не се гордея със случилото се. Искам само да разбереш какво ме накара да постъпя така, това е всичко. — Нейтън най-сетне вдигна очи, за да потърси Кинкейд. — Док, съжалявам, че те държахме в неведение. Но трябва да ми повярваш: колкото по-малко знаеше, толкова по- добре.

- Само че аз не ти вярвам, Нейтън, и това е нещо, което не можеш да промениш — отвърна Кинкейд. Гласът му звучеше ниско и кухо, изпълнен с ярост, сякаш отражение на гнева на Крис. — Момичето вече го няма. Не стига това, ами накара и Джес да млъкне и сега тя също може да умре. Оправдавай се колкото искаш, но съвестта ти никога няма да е чиста.

- Нима ти си по добър от него? — обади се Лена. — Знаел си, че замислят нещо, и въпреки това не си предупредил нито Крис, нито Алекс, нито…

- Остави, Лена — прекъсна я Крис. — Всичко е свършен факт, но да видим какво ще правим сега — после се обърна към Нейтън: — Този Хънтър, защо е толкова важен?

- Джес спомена, че имал интересно минало — отвърна Нейтън. — Исак щял да окаже влияние върху Съвета.

- Да, но как? — Когато Нейтън не отговори, Крие изви поглед към Уелър. — Боже, та вие нямате представа. Никой от вас няма представа.

Лицето на Уелър представляваше безизразна маска.

- Доверихме се на думата на Джес — отвърна той. — Живяла е в Рул по-дълго от всеки от нас, и то доста преди Йегър да поеме управлението в свои ръце. Тя знае точно как работи Съветът, къде са погребани всички тайни, откъде може да изскочи някой скелет.

- Но вие не знаете какви са тези тайни — каза Лена.

- А дори да знаехте… нима това е достатъчно? — извика Крис. — Не разбирате ли колко налудничаво звучи всичко това?

- Джес знае какво говори — настоя Нейтън.

Крис понечи да възрази отново, но реши, че не си струва усилието. Всички бяха откачили. Джес беше скалъпила някакъв откачен план, който не беше никакъв план, и тези старчоци се бяха вързали на акъла ѝ.

- Обзалагам се, че още ни мислиш за побъркани — каза Уелър.

- Изглежда, че ставаме двама — обади се Лена.

Уелър не ѝ обърна внимание.

- Но нека те попитам нещо, Крис — каза той. — Някога имал ли си проблеми със заповедите на Питър?

В съзнанието му проблесна предупредителна светлинка.