Илса Бик - Сенки

- Паникьосала се е — предположи Нейтън, ала това беше жалък опит дори в очите на Лена.

- Значи така. — Изглежда, същото бе минало през ума на Йегър, защото той направи жест с глава на един от стражарите, който кимна в отговор и се изниза от стаята, отправяйки се към вратата. — Предполагам, че нямаш нищо против да хвърлим един поглед на пушката.

- Не — отвърна Нейтън, но Лена си помисли, че мъжът просто нямаше какво друго да каже.

- Нищо не разбирам. — Крис изглеждаше объркан. Отпечатъкът от ръката на дядо му бе оставил алена следа на бузата му. — Защо Нейтън ще…

- Не може да е само Нейтън. Най-вероятно са действали заедно — Нейтън и Джес — обясни Лена. — Заради несесера, онзи черния, на който Алекс държеше толкова много. Намерих го в стаята на Джес, на същия онзи рафт.

Крис зяпна от изумление.

- Алекс е заминала без него? Но това не може да бъде.

- Да, но несесерът е тук. Мога да ви го покажа.

- Мисля, че това е нещо, което всички искаме да видим — каза Иегър.

Прикладът на пушката говореше красноречиво за случилото се. Крис местеше очи ту към оръжието, което стражарят бе донесъл от стаята на Нейтън, ту към черния несесер с мека подплата. Прикладът на ремингтъна беше покрит със засъхнала кръв, сред която ясно личаха кичурите коса — сиви и черни, — консервирани като насекоми в кехлибар.

Крис разкопча несесера и отметна назад покривалото, но заради тежестта му вече не се съмняваше, че двете твърди торбички, пълни със сива пепел, са още вътре. „Алекс никога не би заминала без тях.“ Той плъзна ръце над несесера, без никакво желание да докосва съдържанието му. То принадлежеше на Алекс и родителите ѝ заслужаваха уважение. Да ги държи в ръце повече от необходимото, беше все едно да се разхожда върху гробовете им.

- Не мога да повярвам. — Уелър, който бе донесъл несесера от стаята на Джес, го зяпаше в недоумение. — Значи, са били те ? Джес и Нейтън?

- Така изглежда. Моля те — обърна се Йегър към Нейтън, — кажи, че имаш обяснение за това.

— Aз мога да го обясня — избухна Уелър, нахвърляйки се върху другия стражар. — Ти, кучи сине, си в дъното на всичко това. Или си ги ударил и двамата, Крис и Джес, или първо Джес е ударила Крис, а после ти си ударил нея , за да може версията ти да звучи правдоподобно.

- Но защо? — попита Тори. Двете със Сара стояха прегърнали се една друга, сякаш за подкрепа.

- Аз знам защо — заяви мрачно Крис. — Върнах се прекалено рано. Планът беше да се присъединя към Питър, но после реших да се прибера направо. Един от стражарите на граничния пост ми каза, че зърнал Алекс, яхнала коня на Кинкейд, така разбрах, че нещо не е наред, и тогава… — Той сви безпомощно юмруци. — Просто не помня . Знам само, че видях Алекс на коня, а после всичко потъна в мъгла, докато накрая не се събудих тук.

- Няма нужда да си спомняш. Сега ще ти кажа какво се е случило. Наложило им се е да импровизират, след като ти си провалил плановете им. — Уелър стрелна Нейтън с унищожителен поглед. — Добре си се погрижил за Джес. Обзалагам се, че не сте били на себе си от притеснение дали Крис ще си спомни какво се е случило. Интересува ме обаче какво още си надробил. Трябвало е да пресрещнеш вестоносеца Ланг. Единствено той знаеше къде се намираме и по кой път ще минем на връщане за Рул. Сигурно сте разположили съгледвачи, а после сте подшушнали нещичко на ловците на глави. Ти, кучи си… — Уелър се надигна и замахна с юмрук в мощен ъперкът.

Главата на Нейтън се отметна назад, килвайки се, на врата му пръснаха ситни капчици кръв и тогава Уелър заби костеливата основа на челото си в лицето на Нейтън.

- Уелър! — кресна Кинкейд. — Уелър, спри!

„Не, не спирай. — Крие стискаше зъби с такава сила, че мускулите на врата му се напрегнаха. — Алекс я няма, Питър — също, така че този мръсник заслужава да си го получи.“

Коленете на Нейтън се подвиха, но Уелър продължи да го притиска, принуждавайки го да отстъпва назад и изтласквайки го със сила през цялото помещение. Старците от Съвета се пръснаха изплашени наоколо с шумолящи и развени черни роби като ято гарвани. Нейтън беше вдигнал ръце, за да предпази лицето си, без дори да се опитва да отвръща на ударите. Сипейки проклятия, Уелър стовари жесток ритник в слабините на Нейтън. Стражарят нададе пресеклив крясък, след което се преви надве, повдигаше му се, но продължаваше да се мъчи да избегне атаката, при което се блъсна заднешком в една масичка със сувенири и се строполи на пода сред трясък на дърво и порцеланови фигурки. Затворените в кухнята кучета се разлаяха.