Илса Бик - Сенки

„Не мога да кажа. Да. Не. Хей, ти ми кажи; тогава и двамата ще знаем.“ Тишината стана още по-плътна. Пулсът му отекваше толкова силно, сякаш всички в стаята можеха да го чуят, но въпреки това Крис продължи да мълчи.

- Е, добре. — Йегър се надигна, изравнявайки се с Крис. — Държиш ли на Алекс?

Този неочакван обрат го разтърси. Усети как кръвта нахлува в главата му и тогава отговорът — истината — сам изскочи от устата му:

- Знаеш, че държа на нея — отвърна той грубо.

- Но тя те излъга, момче — изсмя се противно Борн. — Тя те използва .

- Не. — „Не е вярно, не е вярно. Ние се целунахме, почувствахме едно и също. Това не беше лъжа.“ — Нищо подобно.

- О, напротив. И тя не е първото момиче тук, подмамило едно момче да му играе по свирката.

- Не е честно — обади се Лена. В следващия миг тя се втурна напред, навеждайки се, за да избегне стражаря. — Това изобщо не е същото. Не му внушавайте подобни глупости.

- Ей, момиче. — Хамърбах се спусна тромаво след нея, но тя беше възрастна жена — доста едра навремето и много бабна сега. — Веднага се върни. Нямаш работа там.

- Майната ти — отвърна Лена, заставайки от дясната страна на Крис, а стражарят само на крачка зад нея. — Изобщо не знаете какбо се е случило. Може би Алекс е смятала, че няма друг избор.

- Разбира се, че е имала — отбърна сопнато Иегър. — И това , Лена, би трябвало ти най-добре да го знаеш. Няма по-голям експерт от теб, когато става дума за предателство.

- Не я намесвай в това — обади се Крис. — Сега говорим за мен и Алекс.

- Точно така — отвърна Йегър. — Алекс е само едно момиче и въпреки това стражарите твърдят, че разполагала с пушка и провизии. Така че кой й ги е дал? Кой ѝ е помогнал да избяга?

Това беше хубав въпрос.

- Не знам — отвърна Крие. — Питайте стражарите.

- Да не мислиш, че не сме — измърмори Ърнст.

- Ами, да. Разбира се, приемате тяхната дума за чиста монета. Но на мен ми нямате доверие.

- Предвид засадата и твоето толкова удобно отсъствие ли? И предвид това, че момичето е имало нужда от помощ, за да избяга, и в крайна сметка е успяло? — изрече Борн. — Ти какво щеше да си помислиш на наше място? Нямаше ли да се усъмниш?

- Опитах се да я спра — отвърна Крис. — Стражарите не ви ли казаха за това?

- Крис, това няма значение. Не разбираш ли? Всичко е предрешено — обади се Лена. Очите ѝ блестяха от неотронилите се сълзи, когато се нахвърли върху Йегър: — Решил си, че е виновен, и дори Алекс да се върне, ще направиш всичко по силите си кракът ѝ да не стъпи отново в Рул и никога повече да не види Крис.

- Защото тя наруши правилата! — Лицето на Йегър стана мораво като слива. — Тя прояви неподчинение, освен това някой ѝ е помогнал и смятам да разбера кой !

- А аз казах, че не знам! — Крис се дръпна и освободи ръцете си. Китките му пареха, сякаш бяха изгорени. — Нуждаеш се от нас, а се опитваш да ни нареждаш какво да изпитваме, на кого да държим. Нали тъкмо ние изоставяме сигурността на града и се излагаме на всевъзможни опасности! Ние измираме там навън, докато вие си седите тук във вашите тоги и ни съдите, но и това не ви стига. Искате всичко. Искате да контролирате мислите и чув…

- Тишина! — Ръката на дядо му проблесна пред очите му. Плесницата бе толкова силна и рязка, че прозвуча като крехък лед, пропукал се надве. Главата на Крис се отметна на една страна, а въздухът изскочи от дробовете му с отривисто болезнено свистене. — Не си позволявай да ме наставляваш! Положил си клетва за вярност към мен и към Рул и ние няма да търпим един Юда да се разхожда сред нас! — Дядо му отново го зашлеви, този път по-силно. — Ще те смачкам, момче, ще те смачкам!

- Йегър — обади се ужасен Кинкейд и пристъпи напред, ала един стражар го сграбчи за ръцете. — Моля те, Преподобни, чуй се какви ги говориш!

- Нуждаеш се от мен — изграчи Крис. Ушите му звънтяха. Идеше му да повърне от бакърения вкус на кръвта си. — Нуждаеш се от гласа ми, но само за да докажеш, че още си на върха. Вече знаеш достатъчно, иначе нямаше да доведеш всички тия стражари. За мен няма спасение и ти го знаеш. Ако ти кажа всичко, ще ме затвориш. А ако не ти кажа, пак ще ме затвориш. — Изненада сам себе си, като се изсмя пренебрежително с окървавената си уста. — Караш ме да избирам, но според теб има само един верен отговор.

- Искам да го чуя. — Устните на дядо му изглеждаха толкова тънки като цепнатина в скала. — От твоите уста.

- В божиите уши? — засмя се отново Крис. Щом прокара ръка по устните си, по кожата му останаха червени следи. Рул и дядо му бяха едно и също нещо и Крис трябваше да се подчини на волята му — в противен случай старецът щеше да продължи да го тормози, докато не го пречупеше. „Само че това няма да го бъде.“ — Ти не си господ. Господ не съществува и ако все пак го има, тогава той е един побъркан кучи син, щом допуска такива дъртаци като вас да командват хората.