Илса Бик - Сенки

„Не, стига. — Какво ставаше с нея? Май губеше разсъдъка си. Сигурно беше това. Накрая се бе огънала и сега полудяваше, но кой би издържал на нейно място? — Помощ, няма ли кой да ми помогне?“ Но беше излишно да се надява на помощ. Тя беше съвсем сама. Каквото и да се случеше занапред, всичко зависеше от нея.

„Направи нещо. — Усещаше как изпада под въздействието на неговата възбуда. Съзнанието й се замъгляваше. Губеше разсъдъка си; боже, наистина го губеше. — Спри го, направи нещо, каквото и да е , направи го сега.“

Тя го заплю в лицето.

Смаян, Вълка се дръпна назад. През очите му премина бегъл израз на изненада. След време Алекс щеше да си припомни този миг и да се запита за причината.

Ала вътре в черепа ѝ, дълбоко в мозъка, нещо се освободи. Долови рязко изпукване като щракване на ключалка и тогава хватката, приклещила разсъдъка ѝ, се отпусна. Тя изпусна дълга пресеклива въздишка на облекчение. В следващия миг би могла да намери смъртта си, но поне нямаше да се удави в съзнанието на Вълка, каквото и да означаваше това.

За един доста дълъг миг момчето вълк просто се взираше в нея. Тя си наложи да не извръша очи. Прикова поглед върху пенливата влага от слюнката си, която лъщеше на горната му устна като сопол.

И тогава въздухът внезапно изпращя, изпълнил се с онази остра, но очаквана миризма. Миг по-кьсно усети как Беретата и Белязаната се раздвижват, за да я обградят от двете страни и да хванат ръцете ѝ.

Оказа се права. Вълка току-що бе издал команда и това беше нещо любопитно. Значи, Променените все пак комуникираха помежду си, защото острата миризма преди малко е била сигнал. Дали нямаше и други миризми с допълнителни нюанси, всеки изразяващ нещо раз- лично — нюанси, които обонянието ѝ засега не различаваше? Може би. Ако останеше жива достатъчно дълго, би могла дори да опознае речника им, но каква полза би имала от това? Не беше сигурна дали въобще искаше да ги разбере.

Продължаваше да наблюдава Вълка, който вдигна ръка и изтри плюнката. През цялото това време момчето не откъсваше очи от нейните. Деляха ги само няколко сантиметра, бяха толкова близо един от друг, че когато той преглътна, Алекс забеляза как белегът на адамовата му ябълка се нагърчи и изви. Толкова близо, че Вълка трябваше само да се наведе и да впие зъби в нея.

Но не го направи.

Вместо това чудовището с лика на Крие се усмихна.

1Подслон, изграден от животни в дивата природа или от хора. Снежната пещера се изкопава в снега, често на стръмен склон, като входът трябва да се намира под основното помещение, за да се запази топлият въздух. Копае се първо нагоре, а после хоризонтално в снега. Обикновено дълбочина между 1,2 и 1,5 метра е достатъчна. — Б. ред.

Крис разбра, че нещо не е наред, когато целият Съвет се събра, последван от стражарите. Нейтън стоеше отпуснат като кукла на конци. Уелър изглеждаше отнесен и с празен поглед. Останалите бяха просто сериозни. А когато дядо му, Йегър, нареди да затворят Джед, черната овчарка на Крис, в кухнята при другите кучета, момчето разбра, че случилото се трябва да е наистина лошо. Освен това дядо му пожела Кинкейд да остане заедно с момичетата и новата им възпитателка, страховита жена на име Хамърбах, която щеше да живее с тях, докато — или всъщност ако — Джес излезеше от комата. Крис беше против това. Колкото повече свидетели имаше, толкова по-сигурен щеше да се чувства, пък и това не беше процес. Или поне засега. Освен това искаше Лена да чуе какво ще разкаже той, в случай че разпитат и нея. Нямаше смисъл и двамата да си навличат неприятности.

Колкото до него, той се намираше в голяма беда. Защо обаче? Самият той не знаеше. Алекс я нямаше вече осем дни. Тези осем дни от живота му се бяха изпарили заедно с нея — пуф . Прекарал беше повече от седмица в дома на Джес и не помнеше почти нищо от това време.

Но не му даваше мира сьшо и мисълта, че спомените му от двата дена преди това — когато още беше на път, далеч от Рул — бяха пълна каша. Единственото, което помнеше ясно, беше онзи последен безценен миг, в който конят на Алекс се вдигна на задните си крака, тя се обърна назад и погледите им се срещнаха. Но това беше всичко. Останалото се бе превърнало в огромно бяло петно.

- Не разбирам защо прекратихте търсенето. Не знаете със сигурност дали Питър е мъртъв — заяви Крис. Предпочиташе да стои прав. Да остане седнал, му се струваше прекалено жалко. При все това главата му се въртеше и се чувстваше изкормен като спаружена тиква, от която не е останало нищо освен кората. — Не намерихте тяло. Той е някъде там.