Илса Бик - Сенки

„Като животни с букаи“. Ето защо не бяха избягали. Просто не можеха. Променените ги събираха на едно място и вардеха като добитък, докато не дойде време за клане…

- Не! — Ужасът премина през тялото ѝ като бръснещ вятър. Ако се оставеше да я завържат, нямаше да може да се бори; това щеше да бъде краят, все едно да се предаде на чудовището. Останала без дъх, тя започна да се противи и извива, изтръгвайки се от хватката на Вълка, и тогава взе да маха и да удря със здравата си ръка, като не спираше да крещи: — Не, не, не , няма да го направите!

В мига, в който я лъхна мирисът на неговата изненада, Беретата се раздвижи и тя заби юмрук в челюстта му. С приливната сила на подхранвания от адреналина страх, който бушуваше във вените ѝ, тя не усети нищо и долови въздействието като далечен безплътен пукот — досущ като удар, нанесен в шоу по телевизията: звуков ефект без истинска стойност. По-късно, докато изучаваше охлузените кокалчета на ръката си, помисли, че е истинско чудо, че не я е счупила. От удара Беретата се стовари по задник на земята, докато Алекс залитна, изгубила равновесие, от една страна, заради устрема на собствената си атака, от друга, заради снегоходките, които още бяха пристегнати на краката ѝ. С ъгълчето на окото си тя зърна Белязаната, която се хвърли към нея, и тогава Алекс нададе нов писък, опитвайки се да се изплъзне от хватката ѝ, ала твърдата предна част на лявата ѝ снегоходка се оказа заседнала в снега. Коляното ѝ се изметна и тя изкрещя отново, този път от болка. Сигурно щеше да падне, може би дори да си счупи крака, но тогава усети как някой — вероятно Белязаната — я сграбчва и стиска за врата.

„О, не, пусни ме, кучка такава.“ След нов взрив от болка Алекс успя да освободи заклещената снегоходка и тогава, запънала крак, тя се засили, изправяйки се в цял ръст, и замахна с юмрук към…

В последния миг тя осъзна, че човекът, който я бе хванал, не беше Белязаната.

С бързината на змия Вълка протегна ръка и я сграбчи за китката, спирайки юмрука ѝ насред удара.

„Моля те, господи. — Останала без дъх, Алекс се опита да се извърти докрай, ала Вълка я беше приклещил в желязна хватка. Тялото ѝ се разтресе като навита пружина под твърде голям натиск. — Дай ми сили. Помогни ми само още веднъж.“

- Не бива да се съпротивляваш — изрече с разтреперан глас една от стариците. Алекс нямаше представа коя от трите жени се бе обадила, но и не възнамеряваше да откъсва очи от Вълка, за да провери. — Така само ще ги ядосаш — додаде старицата.

- Мълчи, Руби — измърмори единият от мъжете. — Ако иска да сложи край на всичко това, то си е нейна работа.

Е, да, поне щеше да си отиде в бой, а не унижена и пречупена като тези възрастни хора. Достатъчно беше Вълка да отпусне хватката си само за миг, за да довърши тя започнатото. Вероятно той също си даваше сметка за това, въпреки че тъмните му очи бяха бездънни като дълбоки кладенци и неразгадаеми. Долавяше дъха му, примесен с бакърения привкус на полусмляно месо. Бяха останали следи от нейната кръв в устата му, по езика му…

Тогава тялото му помръдна. Промяната беше едва доловима — само в стойката на краката му и положението на раменете. Хватката, с която я държеше за тила, се затегна и тогава тя осъзна нещо: привличаше я към себе си.

„За да те захапя за гърлото. — После забеляза как оголва зъби, а езикът му леко потръпва. Плътната воня на мъртво животно и зловонни вътрешности я блъсна в лицето. — За да пия хубава топла…“

Мисълта ѝ засече, щом друга една далеч по-позната миризма — миризмата на хладни сенки — се засили, обгръщайки я като мъгла… и накрая се прокрадна слабият, но отличителен аромат на сочни сладки ябълки.

Крис. Това беше уханието на Крис, само че значително по-изострено и плътно, тя усети как я обзема вълнение, как уханието достига чак до сърцето като самия Крис преди време. При други обстоятелства това шеше да бъде онзи шеметен момент на очакване, точно преди той да притисне устни към нейните и да…

Дълбоко в съзнанието ѝ нешо се огъна… и… поддаде.

„Не. О, боже, какво е това?“ Чувството беше почти неописуемо, някакво движение дълбоко в мозъка й, сякаш част от него внезапно бе решила да се разтегли и усуче в търсене на по-добра гледна точка. Усещаше главата си едновременно замаяна и натежааа . Тогава си припомни мига, в който съзнанието на Вълка се бе плъзнало, настанявайки се вътре в нея; как тялото ѝ преминава в негова власт, как устните му докосват…