Илса Бик - Сенки

- За бога, Крис, вече е събота — изграчи уморено Уелър. — Изминаха осем дни от засадата, без да открием нищо, нито следа, нито знак от Питър или от Тайлър, нито каквато и да е диря. Не мога да ти кажа дали ония копелета са поели на изток или на запад, на север или на юг, но знам едно: изключено е онова момче, Тайлър, да е живяло повече от пет минути след това. Колкото до Питър… направих всичко, каквото можах. Той е млад и силен. Не е изключено да е оцелял, но най-вероятно не е. Не че ми харесва, но вече приех факта, че си е отишъл.

- Не и аз — възрази Крис. — В това няма никаква логика. Ако аз бях обирджия, щях просто да съблека телата. Нямаше да ги взимам .

- Може да не са били обирджии — отвърна просто Уелър.

- Какво имаш предвид? — попита Крис, след което ахна: — Променени ли? Не, това е невъзможно. Те не са толкова организирани.

- Само доколкото знаем — отвърна Уелър.

Тази мисъл никога не бе минавала през ума на Крис и той беше разтърсен.

„Но там е имало много тела. Спасителният отряд е пристигнал чак по обяд. Променените са разполагали с предостатъчно бреме, за да се заредят с купища прясно месо. Тогава защо са взели само Питър и…“

- Един момент. — Крис извърна поглед към Уелър. — Питър и Тайлър бяха единствените Пощадени.

- Да, и ние това си помислихме. — Сляп с едното око, Стимке говореше рядко и само слушаше като дремещ на слънце гущер. Сега той наклони глава на една страна и когато левият му клепач потрепна, разкри късче белезникав ирис. — Ти какво мислиш, че означава това?

- Аз ли? — смръщи вежди Крие. — Нямам представа.

- Уелър спомена, че се носели слухове — обади се дядо му Йегър. Очите му, черни като току-що изкопани въглища, се присвиха. — Някакви приказки за ловци на глави.

- Точно така. Чухме, че военните набирали местни хора, които да предават Пощадени и да ловят Променени. Смяташ, че ловците са устроили засадата само за да хванат Питър и Тайлър?

- Теб също, стига да беше там. — Внушителен в черната си тога, Ърнст винаги звучеше и изглеждаше почти като Дарт Вейдър, само че без тежкото дишане. — Въпросът е как са разбрали стрелците къде да устроят засадата? Как са разбрали къде да причакат вестоносеца Ланг?

Конят на Ланг беше открит на шестнайсет километра от Рул, от лявото му ухо излизаше подобна на червей замръзнала кръв, а голяма част от дясната страна на главата беше отнесена от куршум. Но от Ланг нямаше и следа.

- Не знам. Тъкмо по тази причина минаваме по различни пътища. — Крис погледна към Уелър. — Кажи им.

- Вече го направих. — Уелър сведе очи към пода. — Питър спомена, че точно преди да се разделите и ти да поемеш на север, сте обсъждали да се върнем по Пътеката на мъртвеца за четири, може би пет дни.

„Така ли?“

- Наистина не си спомням.

Тогава чу Кинкейд, застанал зад него, да се обажда за първи път:

- Това е нормално при сътресение на главата, Преподобни. Момчето ще има бели петна.

- Въпросът е, че Крис е знаел предварително — отбеляза Йегър.

- Предполагам, че е възможно да съм знаел — отвърна Крие. И тогава най-сетне загря. — Един момент, да не смятате, че имам нещо общо е тази история? Но това е лудост. Никога не бих…

- Тогава защо си оставил хората си?

- Никого не съм оставял . Вече ви кaзаx . Чухме да се носят слухове, че в околностите на Орен имало Пощаден.

- А, да. — От мястото си най-вдясно Борн се изкиска дрезгаво. — Ти и твоите прословути слухове. Как така Уелър не си спомня да е чувал подобна история?

Уелър се размърда неспокойно и хвърли към Крис огорчен извинителен поглед.

- Крис, аз…

- Не се тревожи. — Огънят се беше разгорял и в стаята беше задушно и горещо, ала Крис не смяташе, че това има нещо общо с внезапно избилата пот на горната му устна. Питър не зададе никакви въпроси и затова на Крис не му се наложи да пробутва лъжи. Но сега тези възрастни мъже настояваха за отговори, които той не можеше да си позволи да им даде. — Уелър не знаеше, защото не беше там — отвърна той на Борн. — Двамата с Питър проверявахме селскостопанските постройки в една ферма и тогава научихме от един старец. — Наистина бяха посетили една ферма, ала тя беше отдавна изоставена.

- И ти тръгваш по следите на всеки слух, който чуеш.

- Разбира се. На какво друго можем да разчитаме? Слушай, ние крадем и убиваме, за да можеш ти да си седиш тук и да твърдиш, че ми нямаш доверие?

Кинкейд извиси предупредително глас:

- По-спокойно, Крис.

- Спокоен съм. — Приковал очи в Съвета, той местеше поглед от един съдия на друг. — Слушайте, вие не сте там, навън, за разлика от мен, от мен и от Питър, за разлика от хлапета като Тайлър и от някои мъже, които не са чак толкова древни, че да носят пелени и да се изпускат в леглата си.