Илса Бик - Сенки

Усети как момчето се приближава. Миризмата му беше всепроникваща — вряща черна мъгла. Дъхът му беше накъсан и накиселяваше от възбудата.

Щрак Светлината, ярка и пареща, блесна право в очите ѝ. Беше толкова наситена, сякаш пронизваше очите ѝ с иглички, и Алекс усети, че по страните ѝ потичат сълзи.

Леопарда, който се намираше само на три метра от нея, беше изправен пред важно решение. За да остане верен на намерението си, което Алекс бе зърнала като мимолетно видение, той щеше да има нужда от двете си ръце. Би било трудно да усмири съпротивляващо се момиче с една-единствена ръка. Следователно щеше да изключи фенерчето или да го остави на земята, за да свободи ръцете си. По-скоро ще го остави, помисли си Алекс. От досегашния си опит знаеше, че Променените не изпитват особена нужда от светлина, но интуицията ѝ подсказваше, че момчето я бе донесло със себе си, за да може тя да проумее напълно какво ще се случи, а може би искаше жертвата му не само да усеща, но и да вижда какво прави с нея. Но не беше изключено да остави светлината просто по навик. В предишния си живот Леопарда сигурно е бил от онзи тип хора, които обичаха да наблюдават.

И тогава Леопарда стори нещо неочаквано. Той отстъпи вдясно, без да я изпуска из очи, и приклещи фенерчето между две дървени подпори на нивото на кръста си. Умно. Така светеше в гърба му и право в нея. Ала щом момчето отстъпи встрани, погледът ѝ попадна на кръста му и тя успя да го разгледа добре, тъй като Леопарда не носеше яке. Все пак в мината беше сравнително топло, пък и сигурно е смятал, че ще плувне в…

Изведнъж той се озова до нея с такава бързина, че не и остана време нито да побегне, нито да забие коляно в чатала му или палци в очите му. В първия миг беше на разстояние три метра, а в следващия я притискаше към студения под. Главата ѝ се удари в скалата. В черепа ѝ се отприщи болка и въздухът изсвистя от дробовете ѝ.

Останала без дъх, тя започна да се гърчи и извива, докато той я притискаше под себе си: яхнал гърдите ѝ, той се опита да сграбчи ръцете ѝ. Тогава тя замахна с лявата си ръка и усети как изпотрошените ѝ назъбени нокти издират лицето му. Той се дръпна от нея, изръмжавайки от болка, и на светлината на фенерчето Алекс зърна потеклите струйки кръв. Хватката му се отпусна и тогава тя се надигна, сви ръката си в юмрук и се прицели в адамовата му ябълка.

Ръката на Леопарда се стрелна напред. Избягвайки удара, той сграбчи китката ѝ и заби коляно в болното ѝ рамо. Алекс нададе писък. Тогава той я зашлеви с бързо отсечено движение и много по-силно, отколкото преди малко се бе ударила сама. Експлозия от болка избухна точно под лявото ѝ око. Съзнанието ѝ избледня и тя отпусна ръце. Като през мъгла забеляза как той се извива, сякаш да я удари отново…

Оттатък галерията отекна приглушен грохот, нисък, но непогрешим: изстрели от пушка.

Леопарда замръзна и тя усети как тежестта му се измества. Той изви шия, за да погледне през рамо, и тогава натискът върху рамото ѝ отслабна.

„Сега е моментът!“ Лявата ѝ ръка се стрелна напред, напипа с пръсти твърдата пластмаса и издърпа глока, затъкнат на кръста му. Тя заби дулото на пистолета в корема на Леопарда, точно в пъпа.

Глокьт си е глок, а красотата на всеки глок беше в това, че нямаше предпазител и изобщо нищо, което собственикът му да пропусне да дръпне напред или назад. Просто се прицелваш и стреляш. Алекс познаваше много добре това оръжие. А и бе разполагала с много време да изучи тъкмо този пистолет. С него Леопарда бе убил Рей пред очите и. Можеше да познае един „Сайдърлок“ 1в мига, в който го зърнеше, защото бе монтирала такъв на пистолета от баща си. Така че глокьт на баща ѝ разполагаше с вграден предпазител на спусъка.

За разлика от пистолета на Леопарда. Единственияш залог беше дали Леопарда държи патрон в дулото. Нямаше време да проверява, нито да натиска превключвателя, защото за това бяха нужни две ръце, а тя разполагаше с една.

Наистина голям залог.

А тя имаше право на един-единствен опит.

И просто го направи.

1Siderlock — американска марка спусъчни механизми. — Б. пр.

Грохотът от стрелбата беше истински кошмар, който ехтеше и отскачаше от каменните стени: ка-ка- ЧЪНК-ЧЪНК-крънч-кръ…

Том запрати камъка по права линия, сякаш мяташе фризби — номерът беше в китката. Камъкът изсвистя във въздуха и уцели момичето право в гърдите в мига, в който тя вдигаше пушката — Том бе забелязал проявената от нея немарливост и прекомерна самоувереност, щраквайки затвора на пушката още преди да е вдигнала приклада и насочила дулото. Разполагаше с две секунди за скок и той пое риска.