Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

После мама отиде до пощата и там я чакали пет писма от Джони. Последното беше от понеделник. Той бил добре, всичко в лагера било наред, било много готино да играят бейзбол и така нататък. Не мисля, че никое от тези писма имаше повече от един абзац, пък и по същество повтаряха едно и също, но това нямаше значение. Бяха вест от брат ми. Сега мама можеше да престане да се тревожи за него.

На вечеря празнувахме. Майка ми обяви днешния ден за Национален празник на добрите новини. Доведе и госпожа Несбит, за да се присъедини към празника ни. Стопли една консерва с пилешко и ни я сервира с юфка и различни зеленчуци. Дори имахме и десерт -консервирани праскови. А съседката ни подари бутилка с ябълков сок.

Навън стана по-студено, затова след вечерята се преместихме в слънчевата стая и разпалихме печката. Нe беше много силен огън, но все пак достатъчен, за да прогони студа. Мама запали две свещи, а освен тях, ни светеха газената лампа и отблясъците от печката.

Прекарахме приятно вечерта, докато отпивахме от ябълковия сок (мисля, че мама се преструваше, че е вино) и си разказвахме разни истории. Госпожа Несбит ни сподели, че положението й напомняло за Голямата депресия от началото на трийсетте години и за Втората световна война, като изтъкна какво било по-различно сега и какво - същото. Господин Несбит служил през войната на подводница и тя ни описа какво и е разказвал той за живота си.

Хортън през цялото време дремеше в скута на някой от нас. Понякога прескачаше от един на друг, докато накрая се установи за по-дълго в скута на Мат. Предполагам, че той най-много му напомня за Джони.

Сега се чувствам много по-добре. След ден като днешния ме обзема надеждата, че ще се справим с всичко, че ако се обичаме един друг и се трудим достатъчно, ще преживеем всякакви изпитания.

25 юли

Сънувах, че Беки е продавачка в сладкарница. Тя ми каза да вляза и да си взема колкото искам сладкиши. Вътре имаше тезгяхи, пълни с различни видове шоколади и след най-прекрасните мигове на вълнуващо колебание, аз си избрах парче от фъдж с шоколадова глазура. Преди да се събудя, успях да изям една-две хапки. Кълна се, че преди да осъзная, че е било само сън, още усещах в устата си вкуса на шоколада.

Не чувах никакво движение наоколо, затова останах в леглото, отдадена на фантазиите си за сладкото. Замислих се за шоколадовия кейк, бисквитите „Орео“, шоколадовите сладоледи, фъджа с топъл шоколад, шоколадите на пръчки на „Херпи“ и „Нестле“, ментовите бонбони, германските шоколадови кейкове (които всъщност не харесвах много), кейка „Блек Форест“, десертите на „Рийс“ с фъстъчено масло, млякото с шоколад, шоколадовия шейк, ваниловите сладоледи с шоколадова заливка отгоре...

Сега беше най-лесно да се сдобия с шоколад в сънищата си.

27 юли

- Може ли да поговорим за малко? - попита ме мама, което за мен означаваше, че се е случило нещо, което няма да ми хареса.

През изминалата седмица двете се разбирахме страхотно. Не смятах, че съм направила нещо ужасно лошо, без да се усетя. Затова предположих, че отново ще се говори за края на света.

Влязохме в слънчевата стая, която май трябваше да се прекръсти на сивата стая.

- Има промяна в плановете - съобщи ми мама. -Получих писмо от баща ти, което те засяга.

- Добре ли е той? - попитах. - А баба?

- Баща ти е добре - отговори тя. - И Лиза е добре. Нo той не знае как е баба ти, понеже напоследък не е разговарял с нея. Миранда, зная, че очакваш да прекараш един месец в Спрингфийлд, но тази година това не може да стане.

- Защо не? - запитах, като все пак се постарах да звуча като зряла и цивилизована личност.

А всъщност ми се искаше да изкрещя, да се цупя, да се отдам на гнева си.

Майка ми въздъхна.

- Знаеш какво е положението - поде. - Работата е там, че Лиза отчаяно желае да види родителите си, да бъде с тях, когато бебето ще се роди. А баща ти се безпокои много и за баба ти. Затова са решили да затворят къщата в Спрингфийлд, да вземат Джони от лагера и да ни посетят за два дни, преди да отпътуват нататък. Така ще можеш да се видиш с баща ти, но няма да му гостуваш. Съжалявам, скъпа.

Знаех, че съжалява. Знаех, че ме обича и че упорито се старае, за да можем да виждаме татко, да общуваме с него, да го чувстваме като наш баща.

Но знаех също, че ако с Джони му гостуваме в Спрингфийлд за целия месец август, това ще спести на мама много от нашите хранителни запаси тук, примерно за шейсет вечери, да не говорим за закуските и обедите. Понякога се питам дали, когато ме гледа, мама не вижда вместо мен консервена кутия с моркови.