Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

Лиза изглежда добре. Личи си, че е бременна, но още не е много наедряла. Не зная дали трябва да има вид на жена в по-напреднала бременност, но лицето й е заоблено, а тенът й е страхотен. Предполагам, че баща ми се грижи тя да се храни както трябва, дори това да означава той самият да яде по-малко.

Видях как татко ни изгледа изпитателно всичките, така както ние на свой ред огледахме него и Лиза. Иска ми се да тежах малко повече (не вярвах, че някога ще го кажа!), защото видях, че се разтревожи за мен. А и си имаше достатъчно причини за притеснение. Предполагам, че като е видял, че Джони си е почти същият, се е надявал мама, Мат и аз също да сме добре.

Не че каза нещо друго, освен колко страхотно изглеждаме, колко е прекрасно да ни види, колко забавно било пътуването им насам заедно с Джони, докато той им разказвал случки от бейзболния лагер.

Но колкото и да беше чудесно да видим, че татко наистина е добре (защото човек винаги се тревожи повече за някой свой близък, с когото не може да се вижда), най-доброто от цялото му гостуване беше това, което ни донесе.

Пристигнаха с един миниван, зареден от горе до долу. Татко беше надписал всички кашони, като остави поне половината в нашия ван (който винаги прибирахме в гаража - при тези смутни времена нищо не трябваше да бъде оставяно на улицата). Но дори и при това разпределение на товарите, ни бяха необходими между десет и петнайсет минути, за да свалим и разопаковаме кашоните, предназначени за нас.

Сякаш бе Коледа. Баща ми беше донесъл кашони с консервирани храни: пилешка супа с фиде и зеленчуци, плодове и риба тон. Аз окончателно им загубих бройката, но успях да преброя до трийсет кашона, като всеки съдържаше по двайсет и четири консерви. Имаше кутии със спагети, мляко и картофено пюре на прах, бурканчета със сос с късчета месо и ябълков сос, бутилирана минерална вода и шест бутилки от десет литра с дестилирана вода.

- Откъде се взе всичко това? - учуди се Мат.

Мама плачеше толкова силно, че й бе трудно да говори.

- От колежа - отвърна татко. - Не отвори през есента и складът на стола в общежитието бе зареден с провизии. По-голяма част от персонала вече бе заминал, така че ние, останалите, си ги поделихме. Вземам голямо количество с мен за из път, както и за родителите на Лиза, и за мама, в случай че имат нужда.

Но това не беше всичко, въпреки че беше предостатъчно. Те ни дадоха четири одеяла, батерии, кутии с кибрити, чаршафи, кърпи за лице и баня, паста за зъби. Ароматизиран сапун за мен. Керосин. Препарат срещу насекоми и защитни кремове (всички се смяхме на последните). Анцузи за всички ни, които, разбира се, ни бяха широки, но можеха да се носят. Два електрически триона и два ръчни.

- Помислих, че докато съм тук, мога да помогна с рязането на дървата - рече татко.

О, и лампа с батерия, с която слънчевата стая отново щеше да изглежда светла и уютна.

Мама най-после се успокои достатъчно, за да отиде в своята стая и да донесе кутиите с нещата, купени за бебето - онези евтини дрехи, които тя бе толкова развълнувана да намери.

Бог ми е свидетел, но Лиза избухна в сълзи, когато видя какво е купила майка ми. Не спираше да ни прегръща, да ни благодари, че сме помислили за нея и бебето. Татко също се разплака и единственото, което ме удържа да не се присъединя към плачещите, бе мисълта колко е странно това. Джони завъртя очи, а Мат изглеждаше толкова засрамен, че накрая избухнах в смях, вместо в сълзи.

Лиза разгъваше всяка дрешка, ахкаше и охкаше, пляскаше възторжено с ръце, все едно бяхме на бебешко парти. Е, Мат и Джони прескочиха въздишките и вместо това, разопаковаха някои от пакетите с храна.

Все пак трябва да призная, че малките гащеризончета и ританки бяха много сладки.

Останахме будни до десет, когато мама, която щеше да спи в слънчевата стая, за да могат татко и Лиза да се настанят в нейната спалня, ни подкани да си лягаме.

Аз останах до късно, защото имам нови батерии. Много е забавно да си екстравагантен. Зная, че това няма да трае дълго, че дори тези планини от храна, които татко донесе, няма да траят вечно.

Но тази нощ мога да се преструвам, че вярвам.

31 юли

Татко каза, че дървата никога не стигат и винаги са нужни повече, колкото и да си мислим, че са големи запасите ни. Затова заяви, че докато е тук, ще сече заедно с Мат. Освен това ни предупреди, че не бива да ги оставяме отвън, нито да ги редим покрай къщата.

- До октомври вече няма да ги има - каза той. -Нищо и никой няма да са в безопасност.