Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

Мама се замисли и реши, че е най-добре да складираме дървата в трапезарията, след като и бездруго вече не се храним там (не че и преди сме я ползвали редовно).

Затова, след като всички закусихме тази сутрин, преместихме мебелите от трапезарията в дневната. Започнахме с чупливите предмети, което не беше лесна задача, защото не можехме да ги увием във вестници, както щяхме да направим, ако все още имаше вестници. Но не счупихме нищо. След това се заехме с мебелите: минибара, бюфета, масите и столовете. Дори Лиза носеше столове, макар че татко я наблюдаваше загрижено, сякаш е направена от стъкло.

- Дневната заприлича на магазин за мебели втора употреба - обяви Джони.

- По-скоро на магазин за антики - поправи го мама.

Дневната стана почти неизползваема, но ние и без това не прекарваме много време там.

След като мебелите бяха преместени, татко отиде да сече дърва.

Двамата с Джони внасяхме насечените дърва в трапезарията. Мама покри пода със стари чаршафи, за да не се издраска. След като свършихме с цепениците, Джони излезе, за да помага на татко. Аз отидох в гората да събирам още подпалки. Мисля, че навлязох в собствеността на госпожа Несбит, но зная, че тя няма да се сърди, ако взема малко от подпалките й. Тази жена наистина трябва да се премести при нас. Не зная как иначе ще изкара зимата.

Вече толкова съм свикнала да прескачам ранния обяд, че го пропуснах, без въобще да се замисля, което все пак си е доста странно. За пръв път няма защо да се тревожим за храна, а аз все пак прескочих поредното си хранене.

Пък и без това вечерята се оказа пълно разочарование: само консерви риба тон и зелен боб. Не зная защо, но си представях, че ще си устроим малко пиршество.

Мама и Лиза се закискаха, когато видяха реакцията ми.

- Ще имаме истинско вечерно парти във вторник -обясни мама. - Само имай малко търпение.

Истинско вечерно парти. Искаше ми се да бяхме изчакали с изпразването на трапезарията.

Но въпреки че храната не беше особено вълнуваща, вечерята беше забавна. Беше страхотно Джони отново да е сред нас, а и той за пръв път имаше възможност да ни разкаже как е прекарал в лагера. Много от записалите се деца не дошли, което означавало повече храна, но пък и по-малко партньори за бейзбол. А и фермерската работа била доста тежка, особено в началото, но след като небето посивяло, животните започнали да усещат разликата и кокошките спрели да снасят толкова много яйца, а производството на мляко спаднало.

Но ние не искахме да говорим за това и побързахме да сменим темата. Татко ни разказа няколко вица и беше забавно да гледам как мама и Лиза въртят възмутено очи.

Но мисля, че най-готиното нещо се случи днес -Хортън най-сетне прости на Джони, задето го бе изоставил. Котаракът пренебрегваше брат ми, откакто той се прибра у дома. Животното седеше в скута на Мат, в моя, в този на мама, дори на татко. А след като Лиза не желаеше да има нищо общо с него, само подскачаше около нея и от време на време се стрелкаше към краката й.

Всички се смеехме на това, с изключение на Лиза и може би Джони и мен, защото не можех да забравя как изпаднах в истерия, че безценният домашен любимец на братлето си е отишъл завинаги.

Но тази вечер, след като се нахранихме, всички седяхме в слънчевата стая, осветена от прекрасната лампа с батерии. Мама плетеше, Лиза я гледаше, а останалите играехме на „Монополи“ - неустоимо изкушение за Хортън, който обичаше да разхвърля парчета наоколо. След като ясно ни показа, че подът е неговото царство, което той великодушно ни позволява да използваме, и ни подуши колкото за проверка на положението, котаракът се сви на кълбо до Джони и решително настоя да бъде почесан по главата.

Брат ми, разбира се, най-покорно се подчини. Хортън мъркаше като малко котенце и за един прекрасен миг всичко на този свят изглеждаше наред.

1 август

Оказа се, че представата на майка ми за вечерно парти включва нас, татко и Лиза, госпожа Несбит и Питър. Мисля, че е малко странно мама да покани приятеля си, но не по-малко странно беше втората жена на баща ми да отседне вкъщи, така че защо не.

Мама ме помоли да отида с колелото до госпожа Несбит, за да й кажа, а след това и до кабинета на Питър, за да го поканя. Джони режеше дървата, които татко и Мат бяха отсекли, така че само аз бях на разположение.

Съседката бе сърдита на татко след развода, но когато и предадох поканата, тя цялата светна от вълнение.

- Напоследък не излизам много - призна ми, което и на двете ни се стори толкова забавно, че се смяхме до сълзи.