Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

- Но какво ще стане, когато храната свърши? - не се отказваше Джони.

- Извинете ме - рече Лиза, - но не желая да обсъждам това.

Стана и излезе от стаята.

По нещастната физиономия на татко разбрах, че се разкъсва между желанието да я последва и това, да остане. Накрая все пак стана и излезе.

И така, пак бяхме само ние, както през последните два месеца.

- Джони, заслужаваш честен отговор - заговори Питър. - Но никой не знае какво ще се случи. Може би правителството ще ни осигури храна. Все някъде трябва да има запаси. Остава само да живеем ден за ден и да се надяваме на най-доброто.

- Зная, че няма да преживея това - обади се госпожа Несбит. - Но аз съм стара, Джони. Ти си младо, здраво и силно момче.

- Но какво ще стане, ако нещата се влошат? - намесих се. Не зная защо го направих. Може би, защото на брат ми току-що му казаха, че ще оживее, а никой не си направи труда да увери и мен в същото. - Ако изригването на вулканите не е най-лошото нещо, което може да се случи? Ами ако Земята оцелее, но не и хората? Това би могло да се случи, нали? И не след милион години. Може да стане сега, следващата или след пет години. Какво ще стане тогава?

- Когато бях малък, си фантазирах за динозаврите -рече Питър. - Както го правят децата. Изчетох всичко, което открих за тях, научих латинските им имена, можех да разпозная отделните видове по скелета им. Не можех да проумея как така тези удивителни животни са изчезнали. Но разбира се, те не са изчезнали, а са еволюирали, превръщайки се в птици. Животът може и да не продължи по същия начин, както досега, но ще продължи. Животът устоява на всякакви изпитания. Винаги съм вярвал в това.

- Насекомите винаги оцеляват - вметна Мат. - Ще оцелеят и сега.

- Страхотно! - възкликнах. - Хлебарките може да еволюират, така ли? И комарите ще станат големи, колкото орлите?

- Може пеперудите да пораснат - рече по-големият ми брат. - Представи си ги с криле от половин метър, Миранда. Представи си как светът искри в цветовете на пеперудите.

- Аз залагам на комарите - заяви госпожа Несбит.

Всички толкова се стреснахме от циничното й изказване, че избухнахме в смях. Смеехме се толкова високо, че Хортън се събуди и скочи внезапно, което ни накара да прихнем още по-силно.

Татко се върна, но Лиза не слезе повече при нас.

3 август

Татко и Мат работиха през целия ден. Когато татко дойде за вечеря, ни съобщи, че двамата с Лиза ще тръгнат рано на другата сутрин.

Зная, че не биваше да се изненадвам, но ме заболя да го чуя.

Днес Лиза остана през повечето време в леглото. Майка ми се качи няколко пъти горе, за да се увери, че е добре, но тя така и не се показа.

- Тревожи се за родителите си - обясни ми мама. -И разбира се, безпокои се за бебето. Иска да се установи възможно най-скоро, а колкото по-дълго чакат, толкова по-трудно ще е да се пътува.

Чудя се дали Лиза щеше да бърза толкова много, ако Джони не бе попитал за края на света.

Татко направи сандвичи с риба тон за себе си и Лиза и ги занесе в стаята им. Помислих, че ще ocтане там, а на сутринта ще тръгне рано, така че няма да имам възможност да го видя отново.

Но след час той се присъедини към нас в слънчевата стая.

- Искаш ли двамата да отидем за малко на верандата, Миранда? - попита ме.

- Разбира се - зарадвах се на предложението му и излязохме.

- Не съм имал много възможност да поговоря с теб - започна татко, след като се настанихме на двойния люлеещ се стол. - Прекарах доста време с Мат и Джони, но много по-малко с теб.

- Няма нищо - успокоих го. - Рязането на дърва е важна работа.

- Ти и братята ти сте важни - поклати глава татко. -Миранда, искам да знаеш колко много се гордея с теб.

- Гордееш се с мен? - учудих се. - Защо?

- Поради милион причини. Защото си умна, забавна и красива. Защото започна да плуваш, когато повече не можеше да се занимаваш с фигурно пързаляне. Заради всички неща, които правиш, за да облекчиш живота на майка си. Защото не се оплакваш, а имаш толкова много основания да го правиш. Защото си дъщеря, с която всеки баща би се гордял. Знаех, че съм постъпил правилно, като те помолих да станеш кръстница на бебето, и през последните няколко дни за сетен път се уверих, че съм бил прав. Радвам се, че съм твой баща. Толкова много те обичам.

- Аз също те обичам - промълвих. - И бебето ще бъде добре. Всичко ще бъде наред, сигурна съм.

- И аз съм сигурен, че ще бъде - съгласи се татко и ме прегърна.

Останахме смълчани за известно време, защото знаехме, че думите са излишни.