Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

Впуснахме се в разгорещено надвикване, което от седмици не бяхме правили. Не и след онази ужасна история с Хортън. Наговори ми на един дъх каква неблагодарница съм била, как само съм си седяла и нищо не съм вършела, колко съм се самосъжалявала.

- Дяволски си права, че изпитвам огромно самосъжаление - креснах вместо отговор. - И как няма! Животът ми е достатъчно скапан, а и нямам представа дали ще оцелея. На всичко отгоре имам майка, която не ме обича. Трябваше да замина с татко и Лиза. Той ме обича, а ти - не!

- Върви си! - процеди мама. - Просто се махни!Не искам да те гледам повече!

Бях толкова смаяна, че за миг се вцепених. Сетне побягнах от къщата. Но след като го направих, се оказа, че нямам представа къде да отида или какво да направя. Метнах се на колелото и се оставих краката ми да ми подсказват накъде да продължа. И за моя искроена изненада (макар че ми се струва, че краката ми по бяха чак толкова изненадани), се озовах пред къщата на Меган.

Майката на приятелката ми ми се стори остаряла с десет години от последната ни среща насам. Но все пак ми се усмихна, като ме видя, сякаш беше нещо съвсем нормално да се появя изневиделица. Поне вече не ми напомняше за майката на Беки.

- Меган е в стаята си - каза ми тя. - Ще се зарадва да те види.

Запътих се натам. За миг се зачудих какво ли, по дяволите, става там вътре. Но почуках на вратата й, извиках й, за да разбере, че съм дошла, и влязох при нея.

Меган лежеше на леглото и четеше Библията. Изплаших се, като видях колко е отслабнала. Но не изглеждаше луда или нещо от този сорт, пък и напоследък вече никой на нищо не се учудваше.

- Миранда! - изписка тя и за миг отново беше моята приятелка. - Толкова съм щастлива, че си тук. Сядай! Разкажи ми всичко!

Така и сторих. До най-малката подробност. За мама за караниците ни, за Джони, за Мат, за татко и Лиза, за Хортън и за това, как Дан щеше да ме покани да бъда неговата дама на абитуриентския бал, само че сега е лудница- Сигурно съм й говорила безспир някъде към половин час, като тя ме прекъсваше само за да вметне някой и друг уточняващ въпрос или да нададе нечленоразделен звук в знак на пълна симпатия.

-Леле! - отрони Меган, когато най-после свърших. - Животът ти е ужасен.

Ну знаех дали да избухна в сълзи или да прихна от смях. Спечели последното.

- Е, преживявам един от онези моменти, които може да се опишат с фрази от сорта на: „Като изключим това, госпожо Линкълн, хареса ли ви пиесата?“ 6- добавих.

-Всички ги преживяват.

- Дори и ти? - усъмних се.

Меган кимна.

- Зная какво трябва да направя - заговори приятелката ми. - И го правя по най-добрия начин, на който съм способна. Но дори и да разбирам, че това е божията воля и че нямам право да задавам въпроси, искам да съм сигурна, че душата на мама е спасена, както и тази на баща ми, и твоята душа, Миранда, и на всички други, които обичам. Моля се непрекъснато, но не мисля, че това ще промени нещо. Всички ние сме в ада, Миранда. И само Бог знае какво е най-доброто за нас, но все пак адът си остава ад.

- Така ли мисли и преподобният пастор Маршал? -запитах.

Останах направо шокирана да я чуя да говори по този начин.

- Той казва, че Бог ни наказва заради греховете ни - обясни тя. - Всички сме грешници. Зная колко грешна съм самата аз. Жадувам за разни неща, Миранда. За храна. Понякога толкова много копнея за храна. И имам похотливи помисли. Не ме гледай толкова стреснато. Аз съм на шестнайсет. Да не би да си въобразяваш, че никога не съм имала похотливи помисли!

- И за кого? - попитах.

- За Том Дженкинс - призна Меган и се засмя. – И за Джеймс Бел. И за господин Мартин.

- Всички си падахме по господин Мартин - напомних й. - Половината от момичетата в гимназията „Хауъл“ ще отидат директно в ада, ако копнежите по господин Мартин са грях. Но Том Дженкинс? Не съм мислила, че е твой тип. Той е доста див, Меган.

- Зная - кимна тя. - Но вярвах, че ако ме обича истински, бих могла да го накарам да се промени. Нo сексуалните ми фантазии не се отнасяха за това, ако разбираш какво искам да кажа. Не съм го желала само за да спася душата му.

- И преподобният Маршал смята, че всички ужасни неща са се случили, защото си имала похотливи мисли за Том Дженкинс? - попитах.

- Това е прекалено опростено - отбеляза тя. - Исках да кажа, че аз съм толкова грешна, колкото и всички останали, така че едва ли ще имам шанс да направя нещо. Може и да изпитвам само греховни желания, но Сами действително прави нещо с нейните похотливи мисли, така че ако Господ ми е разгневен, то би трябвало да е по-разгневен на нея, а още повече - на всички други по-големи грешници на земята. Ние наистина здравата сме оплескали нещата.