Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

- Ресурсите ни са ограничени - продължаваше бащата на Арън. - Миналата седмица губернаторът се свърза с всички председатели на училищните съвети в Пенсилвания и ни уведоми, че не можем да очакваме помощ от щата. Всеки окръг ще трябва сам да се оправя. Ние определено не сме по-зле от останалите окръзи, но това не е кой знае какво. - В този момент настъпи пълна тишина. Дори децата, които плачеха, се умълчаха. - Училищният съвет, или онези, които останаха от него, се опитваме да решим как да се справим при дадените обстоятелства. Тези решения не бяха взети набързо, нито лесно. Нашите деца също са тук. - Помислих, че ще заяви, че изобщо няма да има училище, но той не го направи. Поне не точно. -Смятаме, че имайки предвид възможностите ни, ще е най-добре да останат две училища. Гимназията и началното училище в Мейпъл Хил. Родителите може да изпращат децата си в това училище, което е по-близо до домовете им. Учебната година ще започне на трийсет и първи август.

- А автобусите? - подвикна един родител.

- Няма да има училищни автобуси - отвърна председателят на съвета. - Не и в близкото бъдеще.

- Но аз живея на почти десет километра от гимназията - обади се друг родител. - А Мейпъл Хил се намира на шестнайсет километра. Имам две деца в началните класове. Как ще стигнат до училището?

- Ще трябва сам да се справите - каза бащата пи Арън. - Може би ще се уговорите с някой от съседи да ги кара с колата.

Думите му бяха посрещнати с дружен смях.

- А храната? - извика друг родител. - Моите деци гладуват. Разчитах на обедите в училище.

- Не можем да осигурим обеди - отряза го председателят. - Дайте на децата си голяма и питателна закуска, а след това ще ядат, когато се върнат от училище.

- А ще ни кажете ли откъде ще дойде тази голяма и питателна закуска? - изкрещя една жена.

Бащата на Арън не й обърна внимание, както и на останалите, които шумяха недоволно.

- Всъщност в училищата няма електричество - оповести вместо това. - Умоляваме родителите да дадат фенерчета на децата си. Ще се опитаме да се възползваме максимално от дневната светлина, но напоследък тя е доста оскъдна. Занятията ще започват в девет сутринта и ще продължават до два следобед, но това вероятно ще се промени, когато дните станат по-къси.

- А отоплението? - провикна се друг родител.

Трябва да призная, че председателят на училищния съвет проявяваше завидно търпение. На негово място отдавна да съм избягала от залата, но той само въздъхна примирено.

- Училищата се отопляват с природен газ. Миналата седмица говорих с вицепрезидента на компанията. Той не можа да ми гарантира, че след септември ще има подаване на газ по тръбите.

- Чакайте малко! - извика един мъж. - Това само за училищата ли се отнася, или за всички?

- За всички - рече бащата на Арън. - Повярвайте ми, бях много настоятелен по въпроса. Служителят, с когото говорих, ми каза, че в най-добрия случай доставките на газ ще стигнат до началото на октомври.

- Дори за болницата? - обади се друг. - Те имат електричество. Ще имат ли и отопление?

- Не зная нищо за болницата - отвърна председателят. - Може би имат система за отопление с електричество, но училищата не разполагат с такава. Ние зависим изцяло от природния газ и сме длъжни да предвидим, че през октомври няма да има доставки на такъв.

- Значи, искате децата ми да вървят пеша петнайсет километра, за да мръзнат и гладуват в училище! - избухна една жена. - Това ли ни казвате?

- Освен това ви уведомявам, че няма да има извънкласни занятия - продължи бащата на Арън, без да й обръща внимание. - Няма да има класове по някои от предметите. Опитваме се да разделим учителите, доколкото е възможно, поравно между двете училища и смятаме, че ще има достатъчно преподаватели, но не бива да разчитате на определен учител или предмет. Няма да има лабораторни упражнения, нито физкултура. Имаме късмет, че госпожа Ъндърхил, училищната сестра, все още не е напуснала. Тя ще работи на смени в двете училища. Умолява, ако някой ученик не се чувства добре и се оплаква от нещо, да не бъде изпращан на училище. Нямаме възможност да се свържем с родителите, ако се наложи детето да бъде върнато у дома. Освен това се опасяваме, че може да зарази останалите.

- А как ще сме сигурни, че госпожа Ъндърхил ще остане? - извика един от родителите. - Или учителите? Ами ако решат да изчезнат оттук?

- И това може да стане - кимна председателят. -Никой от нас не може да е сигурен какво ще се случи следващия месец или по-следващия. Опитваме се да направим най-доброто, което можем. Според нас дори и ограниченото училище е по-добре, отколкото да няма никакво. Ако мислите, че ще е по-добре децата ви да се обучават у дома, просто идете в едно от двете училища и подайте молба за съответните учебници. -Изчака смело няколко минути, сетне добави: - Някакви други въпроси?