Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

Но през цялото време, докато вечеряхме, госпожа Несбит грееше от щастие. Навярно беше планирала това празненство от няколко седмици и сега действително успя да ни изненада.

Джони заяви, че иска да произнесе реч. Шумно го приветствахме. Той наистина се изправи и реших, че е подготвил предварително речта си, защото беше почти безупречна.

Той каза, че знае колко ни е трудно в момента, че не е ясно дали бъдещето ще ни донесе нещо по-добро, но най-важното било, че сме загрижени един за друг и докато сме все така сплотени, ще се справим. Накрая дори призна, че ни обича.

Мама се разплака, но това бяха сълзи на щастие. И аз пролях няколко такива.

Странна работа. Съвсем ясно си спомням моя рожден ден, караниците ми с майка ми, защото настоявах да организирам грандиозно парти с много момчета и момичета, а тя искаше да е нещо по-скромно. Аз и креснах тогава: „Довери ми се най-после!“, а тя ми извика: „Не ме изкушавай!“. Караниците между нас започнаха в утрото след нейния рожден ден и мисля, че престанаха чак вечерта преди моя рожден ден. Цели четири седмици семейни войни за това, какво парти да организирам.

Накрая всичко беше върховно: имаше момчета и момичета, пица, кейкове, без бира, не липсваха и някои неконтролирани забавления.

Трудно ми е да повярвам, че някога съм била толкова млада.

Предполагам, че Джони никога няма да бъде.

5 Brunch (англ.) - комбинация от късна закуска и ранен обяд, жаргон, образуван от сливането на английските думи за „закуска“ (breakfast) и „обяд“ (lunch). - Бел. прев.

6 Често използван пример за невероятна глупост и нетактичност. Този въпрос задали на вдовицата на президента Ейбрахам Линкълн: „Като изключим това, че убиха президента в театъра, иначе хареса ли ви пиесата, госпожо Линкълн?“. - Бел. прев.

22 август

Днес мама отиде до пощата (все още никакво писмо от татко) и на вечеря ни каза, че е имало обява - в петък в гимназията щяло да се състои общо събрание за новата учебна година.

Обикновено през август във времето настъпват промени, които напомнят, че хубавите дни са към своя край. Хладни вечери. Дните не са толкова дълги. Появява се усещането, че след две седмици отново сме на училище.

Но напоследък всички дни са едни и същи: студени, сиви и сухи. Понякога е задушно, ала никога не вали. А слънцето не грее, така че е трудно да се разбере дали дните стават по-къси.

Не бях мислила за училище, но сега осъзнах, че го очаквам с нетърпение. Зная, че няма да е училището, което помня. Навярно ще е по-зле, отколкото през юни, а тогава си беше доста гадно. Но поне ще има какво да правя. Да се видя с хора. Може и да не обичам тестовете и домашните (кой ли ги обича?), но пък може да се преструваш, че имаш някаква цел. Всичко в училище е очакване: теста в петък, справка за оценките в края на месеца, дипломирането след две години.

Вече не говорим за бъдещето. Нито дори за това, което ще стане утре. Сякаш ще урочасаме утрешния ден, ако го споменем.

Колкото и гадно да е понякога в училище, пак е по-добре да го има. Ще отида на събранието с мама в петък, за да разберем какво са решили.

26 август

Записвам тук разни работи, но не ги чета. Всичко е достатъчно скапано и не е нужно нещо постоянно да ми го напомня.

Но току-що прочетох това, което съм написала преди няколко дни. Колко хубаво било училището и всякакви подобни тъпотии. Тестове. Ха-ха. Справка за оценките. Ха-ха. Бъдещето. Най-голямото ха-ха.

Мама, Джони и аз тази вечер отидохме на срещата. Мат предпочете да си стои вкъщи, за да остане малко на спокойствие.

Залата в училището беше пълна, което на пръв поглед би било добър знак, ако не беше пълна с родители и деца на най-различна възраст. Май се бяха събрали всички родители и деца, останали в района на училището.

Зад дългата маса на подиума седяха председателят на училищния съвет (който се оказа таткото на Арън, а Джони доста се развълнува от това) и останалите членове на съвета, които все още бяха в града, както и двама от директорите. Говореше бащата на Арън.

- По непотвърдени данни половината от децата в окръга няма да се върнат тук на училище - каза той. - Още по-голям процент от учителите, директорите и служителите също няма да започнат работа.

Странно. Ходя в града поне два пъти седмично и макар че определено бях забелязала по-малко хора по улиците, не се бях замислила за това. Всички магазини бяха затворени. Една бензиностанция беше отворена всеки вторник. Но предположих, че не виждам хора, защото няма какво да правят, ако дойдат в града. Не ми бе хрумвало, че са заминали. Или са твърде болни, за да дойдат. Или умират.