Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

- Може би тогава само един от нас трябва да се махне от тук - предложи Джони. - Например Мат или аз . А ти да останеш тук с мама и госпожа Несбит.

-Ти не си достатъчно голям - припомних му. -Така че престани да мислиш за това. Ние ще сме добре. Имаме храна, дърва, дори нафта за отопление. А и нещата ще се подобрят. Не може да стане по-зле.

Брат ми се ухили.

-Точно това повтарят всички - изтъкна той. - И грешат.

14 август

Днес по време на вечерята (консервирано пилешко и смес от зеленчуци) Джони каза:

- Зная, че наближава моят рожден ден, но не очаквам подаръци, така че не се безпокойте за това.

Напълно бях забравила за рождения му ден.

Когато се опитах да изброя всичко, което ми липсваше, трябва да добавя и пазаруването.

Мама каза, че Джони постъпи много зряло, предупреждавайки ни, че не желае подаръци, като трябваше да признае, че няма какво да му подари за рождения му ден, но това не означавало, че празникът му няма да е специален. Което според мен значеше, че за вечеря ще има повече зеленчуци или може би някакви допълнителни консерви, за да си направим за десерт плодова салата.

Или може би ще изпием другата бутилка вино, която Питър бе донесъл, и всички ще се напием.

Това, което ме дразни у Джони, е, че е способен на такива велики жестове, докато аз не съм. Не мога точно да кажа дали се вълнувам, или не за моя собствен рожден ден, понеже е чак през март, а освен това съм убедена, че дотогава ще има да се тревожим за много други неща.

Отново започнах да се храня два пъти дневно, но това не се оценява като жест на зряла личност.

И дори никой от нас да не го споделя гласно, всички сме разтревожени, защото нямаме никакви новини от татко. Пощата е така объркана, писмата се влачат със седмици, докато пристигнат, а вероятно много от тях въобще не стигат до получателите си. Няма основание да си мислим, че скоро ще можем да научим нещо за него, но е ужасно да си мислим, че с Лиза безвъзвратно са изгубени.

Мама всяка сутрин слуша радио и съм напълно сигурна, че ако останалата част от Съединените щати бе изчезнала или нещо подобно, тя щеше да ни го съобщи. Така че по-вероятно е татко и жена му да са в безопасност, където и да се намират сега.

Все пак би било хубаво да се чуем.

15 август

Попитах мама дали няма поне малки признаци на подобрение. Дали наводненията, земетресенията и изригванията на вулкани са спрели.

Тя отвърна, че няма, че след като лунната гравитация се е променила веднъж, нещата никога няма да бъдат същите, както преди.

- Но нещата няма да се влошават повече, нали? -предположих.

Майка ми очевидно не споделяше очакванията ми.

- А колко по-лошо може да стане? - попитах я.

Тя ми обясни, че имало изригнали вулкани в такива места, където никой не ги очаквал, като Монреал например. Изглежда, се появили вулкани там, където никога досега не били изригвали, защото земната кора била много дебела, но притеглянето на Луната дотолкова се усилило, че лавата вече можела да разкъсва земната кора. Вулканите причинявали пожари, както и съпътстващите ги мощни земни трусове, а цунамитата помитали все повече територии от все по-смаляващите се крайбрежия. Хората бягали презглава от вулканичните райони, както и от земетръсните зони или от застрашените от потопите брегове, заради което положението се влошавало дори и в най-стабилните места.

И разбира се, не се разминало без епидемии.

Веднъж започнала, мама не можеше да спре. Ние вече трето утро осъмвахме със слана, но много по-зле било в Нова Англия и северните части на Средния запад, където от седмици наред страдали от убийствени студове. И цялата реколта загинала.

О, да, имало и силно земетресение в опасна близост до някаква атомна електроцентрала, която експлодирала или нещо подобно. Май че ми спомена за Калифорния.

- Сега разбираш ли колко сме щастливи ние тук? -попита ме тя накрая.

- Никога не съм казвала, че не сме! - изкрещях насреща й, защото не се чувствах никак щастлива.

Или поне не в този момент. Само я попитах дали нещата ще се пооправят, което не е същото, като да й бях заявила, че искам да имаме ток, горещ шоколад, телевизия и абитуриентски бал с истински срещи с момчета, които да очаквам с нетърпение.

Това е всичко, за което си мисля сутрин, когато се събудя, и вечер, преди да заспя.

- Не ми говори с такъв тон! - кресна ми мама.

- Какъв тон? - развиках се. - Ти си тази, която повиши тон! Какво излиза? Че ти вечно можеш да ми крещиш, а аз не мога, така ли?