Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

Оказа се, че има доста, но повечето бяха свързани с природния газ. Предполагам, че хората за пръв път научиха, че доставките ще спрат.

Чак като се прибрахме у дома, осъзнах, че използваме природен газ за кухненската печка и бойлера.

Попитах мама за това и тя ми каза, че ще готвим и ще топлим вода на печката с дърва, така че всичко ще е наред. Добави още, че не знае как ще се справят тези, които нямат печки с дърва, но предположи, че ще напуснат града, ще заминат на юг или някъде другаде. Ала тази сутрин чула по радиото, че в Северна Каролина паднала слана, така че не била сигурна, че на друго място ще е по-добре.

Нито един от посевите не се развиваше добре, защото вече почти месец нямаше слънце. Нито пък беше валяло. Всички щяхме да замръзнем и да измрем от глад, където и да живеехме.

Е, не го каза точно така. Всъщност заяви, че ще бъдем добре, защото имаме храна, отопление и сме заедно.

Освен това заръча на мен и Джони да си помислим за училището. Нямала нищо против, ако решим да опитаме. Ако искаме да останем у дома, с Мат щели да ни учат и пак всичко щяло да е наред. Не бивало да се тревожим, ако един от двама ни иска да ходи на училище, а другият предпочита да остане у дома. Трябвало всеки да реши за себе си какво да прави, а тя щяла да приеме решенията ни.

Мисля, че ще опитам да ходя на училище. Ще е доста странно и непривично да съм в училище без Меган, Сами и Дан, както и без повечето от учениците, които познавам. Но ако досега не съм свикнала със странните неща, не зная кога ще стане.

27 август

Мама каза, че разстоянието до Мейпъл Хил и до гимназията е едно и също, така че няма значение кое ще изберем. Ho ако решим да ходим на училище, би предпочела двамата да изберем едно и също.

Днес следобед говорих с Джони за това. Той заяви, че не изгаря от желание да ходи на училище, но ако ходи, предпочита да е в Мейпъл Хил. Предполагам, защото му е по-познато.

Аз пък предпочитам да ходя в гимназията. Началното училище е наистина бебешко: от предучилищен до трети клас. Дори не зная дали ще мога да се пъхна зад чиновете.

Това си е голям майтап, защото Джони е по-висок от мен.

27 август

Гаден ден.

Първо, часовникът ми спря. Предполагам, че батерията му е свършила, само че нямаше как да отскоча до мола и да си купя нова. А пък онзи в стаята ми бе електрически, така че вече от седмици не работеше.

Имаше време, когато можех да погледна през прозореца и да добия представа за часа. Е, не че можех да определя дали е два, или три след полунощ, но зората се различава от нощта.

Само че напоследък небето непрекъснато е сиво и е доста по-трудно да се разбере кога се съмва. Можеш да видиш дали небето е по-светло, но вече нямаше изгрев. Така че сега съм в леглото и нямам представа кое време е. Не зная защо това бе толкова важно за мен, но беше.

Когато тази сутрин най-после се измъкнах от леглото, мама изглеждаше по-мрачна от обичайното. Очакваше ни голям набор от лоши новини.

Първо, миналата нощ беше паднала убийствена слана. Листата вече бяха почнали да капят от дърветата, а сега всички растения в градината бяха мъртви. Имахме чувството, че вече е краят на октомври, а след като беше едва краят на август, то зимата щеше да е зверска.

Мама беше вкарала вътре това, което бе останало от зеленчуците, посети през пролетта, но те не вървяха добре. Мижави домати. Още по-мижави тиквички. При все това ние им се радвахме, а задушени със зехтин си бяха истинско пиршество. Но мечтите й за консервирани зеленчуци се бяха изпарили, а аз знаех, че тя се тревожи за хранителните ни запаси.

Прекарахме деня навън, като изкопавахме картофите, морковите и ряпата, които тя бе засадила. Всички бяха по-дребни от обикновено, но все пак беше нещо и можехме да се храним с тях няколко дни и така да спестим от консервираните зеленчуци.

Тогава, докато ни казваше за попарените от сланата зеленчуци, мама ни съобщи, че когато пуснала радиото, нямало никакъв сигнал.

Имаме три радиоприемника на батерии и опитала всички. И ние се пробвахме да ги пуснем, защото не искахме да й повярваме. Ала, разбира се, тя казваше истината. От всички се чуваше само пукане на статично електричество.

Вече от месеци не бях слушала радио. Не исках да научавам нищо. Но зная, че мама всяка сутрин слуша новините и ни казва всичко, което трябва.

Сега вече не искахме да знаем никакви новини.

Предполагам, че и радиостанциите нямат електричество. Мат ни обясни, че макар по-големите да разполагат с генератори, то и те били с ограничен капацитет.