Даина Чавиано - Мъжът, жената и гладът

Някой й подаде глинена бутилка. Беше ракия с привкус на царевица и канела, или поне така се стори на Клаудия, докато пиеше, вече загърбила всякакви скрупули. Чувстваше се в по-голяма безопасност, отколкото в своята епоха. „Освен това тук няма дори СПИН“ — помисли си тя. И сякаш отгатнал мислите й, нейният маскиран придружител я грабна на ръце и я отнесе до стената на черквата, където морето ближеше краката. Без да продума дума, той вдигна полата й, за да проникне в нея, редом до други двойки, които се отдаваха на същата игра на обладаване. Тя не се възпротиви. „Най-много да хвана гонорея или сифилис. Ще ми мине с две инжекции пенилицин.“ Причината обаче за покорността й беше друга. Възбуждаше я мирисът на смесена кръв, на чували със захар и портокали, на бурени и кал, на чиста сяра и манго, на мед и на вакханалия. Беше мирисът на секса в най-чистия му вид, сякаш огромен облак от феромони се беше спуснал като бедствие над нищо неподозиращите обитатели на този век. Остави се да бъде обладана, без да изпита дори капка страх, изненадана от собствената си покорност. Да не би да е омагьосана? Усещаше до себе си дъха на друга жена, която повтаряше „мако, мако“, но Клаудия не можеше да отгатне дали става дума за името на партньора й, или за някаква африканска дума. Похитителят й свали качулката си и разкопча роклята й, но тя не успя да види лицето му в тъмнината. А и не я интересуваше. Изпитваше наслада, когато грапавата стена драскаше гърба й всеки път, когато мъжът се притискаше в нея. Плодов нектар, стичащ се по бедрата й. Островът й беше истинска благодат, а мъжете на острова й — невероятно съкровище. Тя разтвори още повече бедрата си и обгърна с крака тялото на мъжа, дарявайки му меката вътрешност на свежата си плът като приношение за даден обет. Много нощи се беше молила да се чувства истински свободна поне за миг и сега се наслаждаваше на своето отдаване, където не съществуваше друго условие, освен самия акт на отдаването. Никакви словесни дуели, никакви лъжливи удари, никакви гатанки и преструвки… Сега засищаше глада си, целия глад, натрупан в нея, защото грижовният й насилник, правейки невероятни еквилибристики, лягаше с нея на земята, вадеше от наметката си мандарини, банани, захарни ябълки, манго и всякакви други плодове, които обелваше, преди да ги захапе и да ги подаде на Клаудия — тя ги поемаше от устата му, сокът на цитрусовите плодове се стичаше по шията й, бялата мъзга на захарната ябълка покриваше гърдите й, а бананът, който той поставяше в устата й и я заставяше да го изяде целия, почти я давеше, докато мъжът я наблюдаваше с наслада, сякаш я виждаше да дегустира сладък гигантски фалос под светлината на далечна факла. И едва след това отново се раздвижваше в нея, отново я яздеше френетично и безпощадно, докато тя започваше да крещи заедно с негърките и мулатките, доведени на това каменисто и песъчливо място — някои изнасилвани, други отдаващи се с удоволствие — и Клаудия изпитваше оргазъм заедно с тях за радост на зяпачите, които предпочитаха да наблюдават, вместо да действат. Крещя, смя се и плака като луда повече от чувството за свобода, отколкото от самите оргазми. Беше сношаване в унисон с мизерията и секса. Страданието от едното увеличаваше потребността от другото. Или пък не беше така? Чувстваше се твърде уморена и задоволена, за да се занимава с подобна дреболия.

Някой мина с факла — същата, която беше до водата, откъдето дебнеше или чакаше, но никой не й обърна внимание. Клаудия също нямаше да го направи, ако при бързото преминаване на треперливата светлина не зърна лицето на Онолорио, който я гледаше, все още легнал върху нея.

Вече не ставаше дума за неприятно или плашещо видение, а за същество, което придобиваше реално измерение — зъл дух, който се хранеше от нощния й живот. Урсула изслуша разказа й занемяла и Клаудия забеляза израза на уплаха, появил се на привидно безизразното лице на приятелката й, която едва успяваше да прикрие тревогата си.

— Трябва да се отървеш от това — прошепна тя и се прекръсти три пъти.

Клаудия се загледа в сенките, които слабата светлина на газената лампа хвърляше върху мебелите. Нямаше електричество от четири часа. За миг мисълта й се отклони от ужаса на собствената й трагедия и се насочи към сина й. Млякото на момчето щеше да издържи до сутринта, и то, при условие че не отваря хладилника.

— Това е като омагьосан кръг — тя се наведе и подпъхна един от краищата на завесата против комари под дюшечето на люлката. — За да престана да проституирам, трябва да работя, но за да мога да работя, трябва да дам детето на детски ясли, а това е невъзможно, ако преди това не докажа, че работя.