Даина Чавиано - Мъжът, жената и гладът

Разбира се, беше пълна глупост. На кой човек със здрав разум би му хрумнало да премести карнавала през юли? Още с възникването му — преди два или три века — негрите излизали по улиците на 6 януари, Деня на влъхвите, когато климатът на острова е най-мек; правели го и на 2 февруари, в Деня на Богородицата със светилника, но не защото били усърдни католици, а защото, като виждали процесията от свещи, с които църквата празнувала пречистването на Богородица, предполагали, че господарите им почитат, само че е друго име, тяхната ориша Оя, африканската богиня на огъня. Клаудия подозираше, че двете празненства са се смесили и карнавалът е започнал да се провежда в средата на февруари… докато, както гласи онази гуарача 42 42 Кубинска солова песен с хоров рефрен. — Б.пр. , „дойде команданте и заповяда да спрат“. В унисон с методичните усилия да се заличи всякаква следа от миналото, с указ хаванският карнавал бе преместен през юли, когато жегата може да разтопи дори въздуха. Това беше направено под претекста да се отбележи неуспешното нападение над една казарма 43 43 На 26 юли 1953 г. отряд под командването на Фидел Кастро напада Казармите „Монкада“ в Хавана. — Б.пр. , извършено през този месец преди повече от четирийсет години, когато загинаха много наивници, с изключение на тези, които сега управляваха страната. Типично за тях, помисли си Клаудия, да честват смъртта с карнавал. Най-лошата черна магия, за да продължат да замърсяват кармата на острова.

Докато бързаше към къщи в края на работната си нощ, Клаудия си мислеше също колко глупави бяха маскарадните групи, които излизаха да дефилират по улиците при трийсет и четири градусова температура, когато биха могли да правят това при дванайсет или петнайсет градуса по-малко.

Два часа по-рано тя, Сиси и двама германци бяха наблюдавали от един балкон на „Насионал“ преминаването на платформите. Може би паметта я лъжеше, но би се заклела, че по времето, когато баща й я качваше „на конче“ на раменете си, карнавалът беше много по-пищен. Сега виждаше жалки шествия без украса, почти без светлини и без дори една кралица, която да поздравява и да хвърля конфети при преминаването си. Както много други неща, и наличието на кралица на карнавала бе забранено по странно езотерични причини.

След като видя преминаването на шест-седем коли, чиито танцьорки с риск за живота си се полюшваха на нестабилните платформи, Клаудия призна, че й е доскучало. Германците явно също се бяха отегчили, защото веднага се отделиха от балкона и предложиха да слязат да пийнат. Така и направиха и след няколко мохито и дайкири Клаудия заяви, че си тръгва, но увери партньора си Франц, че ще се видят на следващия ден. Германецът беше симпатичен тип, противно на мнението, което мнозина имаха за германците, и много по-внимателен и по-голям кавалер от неколцината латиноамериканци, с които вече бе излизала.

— Гражданко.

Предпочете да си мисли, че не се отнася за нея.

— Гражданко.

Лошо предзнаменование. Този, към когото не се обръщаха с „другарко“ или „другарю“, беше родоотстъпник, предател, червей.

— Не съм гражданка. Другарка съм! — каза тя, като се престори на обидена.

— Покажете личната си карта.

Тя му подаде документа си за самоличност, без който нито един кубинец не смееше да излезе на улицата. Забравеше ли го у дома си, рискуваше да го пратят в затвора.

— Какво правите тук?

— Дойдох при едни приятели.

— Придружете ме.

— Къде?

— В полицейското управление.

За нищо на света. Щеше да вдигне скандал, така че да привлече вниманието на чужденците във фоайето и ченгетата нямаше да посмеят да я отведат. Сиси й беше разказала, че арестували горката Тами миналата седмица и че двама полицаи я изнасилили в управлението. А на кого може да се оплаче една „ездачка“? Пуснали я едва когато дошъл нейният „агент“ и платил бог знае колко долара на типовете.

— Грешите, другарю.

— Ще ми разкажеш, като стигнем.

— Никъде няма да ходя!

— Какво става?

Двамата се обърнаха, когато чуха въпроса, изречен с чуждестранен акцент. До тях стоеше Франц.

— Искат да ме отведат в управлението.

— „Вправлението“?

— В полицията.

— Госпожицата е с мен. Учим заедно в Хаванския университет.

— А, добре — полицаят не изглеждаше убеден, но не можеше да направи нищо.

За неин късмет Франц беше слязъл, за да й даде портмонето, което беше забравила в стаята.

— Откъде ти хрумна това за университета? — попита го тя с възхищение, докато той я изпращаше да хване такси.