Дебора Харкнес - Нощна сянка

— Слушайте и вие. Мадам има врагове. Кой от вас е готов да бъде до нея, когато милорд не може? — Тези, които поназнайваха английски, преведоха на останалите.

— Mais il est debout[45] — възпротиви се Тома и посочи Матю. Филип се погрижи за това, като подви ранения крак на сина си в коляното и го накара да тупне на пода по гръб.

— Кой е с мадам? — повтори Филип, притиснал внимателно с ботуша си врата на Матю.

— Je vais.[46] — Първа проговори Катрин, моята демонична помощница и прислужница.

— Et moi[47] — обади се и Жоан, която следваше сестра си във всичко, нищо че беше по-голяма от нея.

След като момичетата заявиха верността си, Тома и Етиен също се присъединиха към тях, както и ковачът, и готвачът, който се бе появил на сеновала с кошница зрял боб. Изгледа зверски всички от персонала си, те неохотно също потвърдиха.

— Враговете на мадам ще се появяват без предупреждение, затова трябва да сте подготвени. Катрин и Жоан ще им отвличат вниманието. Тома ще лъже. — Възрастните се изсмяха, защото знаеха за какво става въпрос. — Етиен, ти ще трябва да тичаш да търсиш помощ, за предпочитане от милорд. А ти знаеш какво да правиш. — Филип погледна мрачно сина си.

— А моята задача? — попитах.

— Да мислиш, също като днес. Да мислиш и да останеш жива. — Филип плесна с ръце. — Достатъчно забавления. Обратно на работа.

Хората излязоха от плевнята, потънали в добронамерено бъбрене, и се върнаха към задълженията си. С едно кимване Филип прати Ален и Пиер след тях. И той ги последва, като по пътя си свали ризата. За голяма моя изненада се върна и хвърли смачканата дреха в краката ми. Заприлича ми на топка сняг.

— Погрижи се за раната на крака му и онази над бъбреците, която е по-дълбока, отколкото ми се искаше — нареди ми Филип. И след това наистина си тръгна.

Матю се изправи на колене и започна да трепери. Хванах го през кръста и го положих внимателно на земята. Той се опита да се отскубне и да ме придърпа в прегръдките си.

— Не, инат такъв — спрях го. — Нямам нужда от успокояване. Нека поне веднъж аз се погрижа за теб.

Разгледах раните, като започнах с посочените от Филип. С помощта на Матю махнах скъсания чорап от прореза в крака. Камата се бе забила дълбоко, но раната бе започнала да се затваря благодарение на лековитите свойства на вампирската кръв. Сложих малко сняг около нея — Матю ме увери, че това ще помогне, макар че изтощената му плът едва ли бе по-топла. Раната над бъбреците също се затваряше, но синината наоколо ме накара да премигна със състрадание.

— Мисля, че ще живееш — казах и поставих последната шепа сняг на левия му хълбок. Махнах косата от челото му. В петно полузасъхнала кръв до окото му се бяха залепили няколко черни косъма. Внимателно ги махнах.

— Благодаря ти, mon coeur. Тъй като ме почистваш, имаш ли нещо против да ти върна услугата и да изтрия кръвта на Филип от челото ти? — Погледна ме смутено. — Заради миризмата е. Не ми харесва да идва от теб.

Боеше се, че лудостта му може да се върне. Сама потрих кожата си и пръстите ми се изцапаха в черно и червено.

— Сигурно приличам на езическа жрица.

— Да, повече от обикновено. — Матю загреба малко сняг и премахна и останалите следи от осиновяването ми.

— Разкажи ми за Бенджамин — помолих аз, докато той триеше лицето ми.

— Направих Бенджамин вампир в Йерусалим. Дадох му моята кръв, за да му спася живота. Но така отнех мотивацията му. Отнех душата му.

— И той има твоята склонност към силен гняв?

— Склонност! От твоите уста прозвуча все едно става въпрос за високо кръвно налягане. — Матю поклати учудено глава. — Ела. Ще замръзнеш, ако останем още тук.

Тръгнахме бавно към замъка хванати здраво за ръце. За първи път никой от нас не се интересуваше кой може да ни види и какво може да си помисли. Погледнах към Матю в гаснещата светлина и още веднъж видях баща му в строгите черти на лицето и в начина, по който изправяше рамене въпреки бремето върху тях.

На следващия ден бе Никулден. Слънцето блестеше по нападалия по-рано през седмицата сняг. Замъкът се оживи заради хубавото време, макар все още да бяха пости, мрачно време за размисъл и молитви. Тананикайки си тихичко, тръгнах към библиотеката, за да си взема от купчината с алхимични книги. Макар всеки ден да носех по няколко в дестилационната, след това гледах да ги връщам. В пълната с книги стая двама мъже си говореха. Познах спокойния, ленив глас на Филип. Но другия чувах за първи пръв път. Бутнах вратата.

— Ето я и нея — обяви Филип, когато влязох. Другият мъж се обърна и аз усетих характерното изтръпване.