Дебора Харкнес - Нощна сянка

— Боя се, че френският ѝ не е много добър, а латинският ѝ е дори още по зле — каза извинително Филип. — Говорите ли френски?

— Достатъчно — отвърна магьосникът. Погледът му се плъзна по тялото ми и кожата ми настръхна. — Момичето изглежда в добро здраве, но не бива да остава тук, сред вашите хора, сир.

— С радост бих се отървал от нея, мосю Шампие, но няма къде да отиде, а се нуждае от помощ от себеподобен. Затова пратих да ви повикат. Хайде, мадам Ройдън — каза Филип и ми махна да се приближа.

Колкото по-напред пристъпвах, толкова по-неудобно се чувствах. Въздухът се сгъсти и настръхна от електричеството. Почти очаквах да чуя гръмотевица, толкова напрегната бе атмосферата. Питър Нокс влизаше без разрешение в мислите ми, Сату ми бе причинила ужасна болка в Ла Пиер, но този магьосник беше различен и някак дори по-опасен. Минах бързо покрай него и погледнах въпросително и умолително Филип.

— Това е Андре Шампие — представи ми го той. — Печатар е в Лион. Може би сте чували за братовчед му, виден лекар, който, уви, вече е покойник и не може повече да споделя своята философска и медицинска мъдрост.

— Не — прошепнах. Наблюдавах Филип с надеждата, че ще ми даде някакви знаци какво се очаква от мен. — Не мисля, че съм чувала.

Шампие килна глава, за да покаже, че оценява комплиментите на Филип.

— Не познавах братовчед си, сир, тъй като е починал, преди да се родя. Но за мен е удоволствие да ви чуя да изричате такива хубави думи за него. — И тъй като печатарят изглеждаше поне двайсет години по-възрастен от Филип, сигурно знаеше, че хората от семейство Дьо Клермон бяха вампири.

— Беше страхотен магьосник, също като вас. — Изрече го делово, типично в негов стил, и затова не прозвуча раболепно. А на мен обясни: — Това е магьосникът, когото пратих да повикат малко след като пристигнахте, като мислех, че ще може да помогне да разгадаем мистерията на вашите способности. Казва, че усетил силата ви още докато бил далеч от Сет-Тур.

— Май инстинктите ми са ме подвели — промърмори Шампие. — След като вече се запознах с нея, ми се струва, че има доста малки способности. Може би не е английската вещица, за която хората говореха в Лимож.

— Лимож, а? Колко странно, че новините за нея пътуват толкова бързо. Но мадам Ройдън, слава богу, е единствената скитаща англичанка, която е трябвало да приемем при нас, мосю Шампие. — Филип показа трапчинките си, докато си наливаше вино. — Достатъчно ни тормозят френските разбойници по това време на годината, та само чужденци ни трябваха.

— Войните прогониха много хора от домовете им. — Едното око на Шампие беше синьо, а другото — кафяво. Това бе знак, че е силен ясновидец. Магьосникът имаше жилава енергия, която се хранеше от силата, пулсираща във въздуха около него. Инстинктивно отстъпих назад. — И с вас ли се случи това, мадам?

— Кой знае какви ужаси е видяла и на какво е била подложена — подхвърли Филип и сви рамене. — Съпругът ѝ беше мъртъв от десет дни, когато я намерихме в усамотена ферма. Мадам Ройдън може би е станала жертва на някакви хищници. — По-възрастният Дьо Клермон имаше талант да измисля легенди като сина си и Кристофър Марлоу.

— Ще разбера какво ѝ се е случило. Дайте ми ръката си. — Не се подчиних веднага и Шампие се изнерви. Щракна с пръсти и ръката ми полетя към него. Остра и горчива паника се разля из тялото ми, когато ме стисна за китката. Погали дланта ми и продължи бавно по всеки пръст, търсейки поверителна информация. Стомахът ми се сви.

— Плътта ѝ дава ли ви данни за тайните ѝ? — Филип звучеше съвсем леко заинтригуван, но един мускул потрепваше на шията му.

— По кожата на вещицата може да се чете като в отворена книга. — Шампие се намръщи и вдигна пръсти към носа. Помириса ги. Лицето му се изкриви. — От дълго време живее с вампири. Кой е пил от нея?

— Това е забранено — каза мазно Филип. — Никой от моя замък не е проливал кръвта на дамата нито за забавление, нито от жажда.

— Кръвопиецът може да разгадае едно същество по кръвта му толкова лесно, колкото и аз по плътта. — Шампие вдигна ръкава ми нагоре и скъса тънката връзчица, която държеше маншета прилепнал към китката. — Виждате ли? Някой се е възползвал от нея. Не съм единственият, който иска да знае повече за английската вещица.

Филип се приведе, за да разгледа разголената ми свивка и дъхът му охлади кожата ми. Пулсът ми биеше на тревога. Какво целеше Филип? Защо бащата на Матю не спреше това?

— Тази рана е прекалено стара, за да я е получила тук. Както казах, в Сен Люсиен е само от седмица.