Дебора Харкнес - Нощна сянка

— Не се приближавай, Даяна.

— Не искате да го направите, милорд — намеси се Пиер и застана до господаря си. Посегна с ръка. Чух изпукване и видях как ръката му се отпусна безполезна и счупена в рамото и лакътя. Видях от раната на шията му да шурти кръв. Пиер премигна и пръстите му се вдигнаха към жестокото ухапване.

— Матю! — извиках.

Постъпих погрешно. Като чу колко съм разтревожена, Матю побесня още повече. Пиер за него не беше нищо повече от пречка. Като продължаваше да стиска с една ръка баща си за гърлото, Матю хвърли слугата си през помещението и той се удари в стената на плевнята.

— Тихо, Даяна. Той не е с всичкия си. Matthaios! — изрева Филип името му. Матю спря да се опитва да избута баща си далеч от мен, но не отпусна хватката.

— Знам какво си направил. — Филип изчака, докато думите му проникнат в съзнанието на Матю. — Чуваш ли ме? Знам бъдещето си. Ако можеше да победиш тази лудост, щеше да го направиш.

Филип бе заключил, че синът му го е убил, но не знаеше как и защо. Единственото обяснение, което му бе хрумнало, беше болестта на Матю.

— Нищо не знаеш — продума с вцепенени устни Матю. — Няма и как да разбереш.

— Държиш се както винаги, когато съжаляваш, че си убил — ти си виновен, безполезен, разсеян — каза Филип. — Te absolvo, Matthaios.[43]

— Ще отведа Даяна — заяви Матю с внезапно прояснено съзнание. — Пусни ни да си тръгнем, Филип.

— Не. Ще посрещнем всичко заедно, тримата — отвърна Филип. На лицето му бе изписано състрадание. Грешах. Филип не се опитваше да пречупи Матю, а само да го освободи от чувството му за вина. В крайна сметка се оказа, че не е предал сина си.

— Не! — извика Матю и се извъртя. Но Филип беше по-силен.

— Прощавам ти — повтори баща му и го прегърна силно. — Прощавам ти.

Изведнъж Матю затрепери, тялото му се разтресе от главата до петите, след това се отпусна, сякаш злият дух го бе напуснал.

— Je suis desole[44] — прошепна той, думите му бяха задавени от емоция. — Толкова съжалявам.

— Вече ти простих. А сега и ти остави всичко зад гърба си. — Филип пусна сина си и погледна към мен. — Иди при него, Даяна, но бъди внимателна. Все още не е съвсем на себе си.

Не послушах Филип, а се хвърлих към съпруга си. Той ме взе в прегръдките си и вдиша аромата ми, сякаш той можеше да му даде сили. Пиер също се приближи, ръката му вече бе оздравяла. Подаде на Матю кърпа да си избърше ръцете, които бяха целите в кръв. Свирепият поглед на Матю държеше слугата на няколко крачки разстояние, а кърпата се вееше като бяло знаме. Филип отстъпи назад и очите на сина му веднага се стрелнаха.

— Това са баща ти и Пиер — каза му аз и обвих лицето му с длани. Постепенно черните му зеници започнаха да се свиват и около тях се появи първо тъмнозелено, после и сребърносиво кръгче, а накрая и бледозелено.

— Господи! — В гласа на Матю имаше отвращение. Той посегна към ръцете ми и ги свали от лицето си. — Не съм губил така контрол от много отдавна.

— Слаб си, момче, а неистовата ти жажда за кръв е още много близо под повърхността. Ако Паството оспори правото ти да бъдеш с Даяна и ти реагираш така, ще загубиш. Не можем да позволим да възникне каквото и да е съмнение, че тя е от семейство Дьо Клермон. — Филип обърса демонстративно с палец долните си зъби. От раната му бликаше тъмноморава кръв. — Ела тук, дете.

— Филип! — Матю ме задържа, беше като ударен от гръм. — Ти никога…

— Никога е много дълго време. Не се преструвай, че знаеш толкова много за мен, Matthaios. — Филип ме огледа сериозно. — Няма от какво да се страхуваш, Даяна. — Погледнах към Матю, исках да съм сигурна, че това няма да предизвика нов пристъп на лудост.

— Иди при него. — Съпругът ми ме пусна, а съществата в плевнята наблюдаваха всичко като хипнотизирани.

— Кръвопийците създават семейства чрез смъртта и кръвта — започна Филип, когато застанах пред него. Думите му предизвикаха инстинктивен страх у мен, който се разля по всичките ми кости. Той притисна палеца си в средата на челото ми близо до косата, плъзна го към слепоочието и завърши до веждата. — С този знак ти си мъртва, сянка сред живите, без семейство и роднини. — Палецът на Филип се върна на първоначалното място и направи огледален образ от другата страна на главата ми, като накрая завърши между веждите ми. Третото ми око изтръпна от студ от вампирската кръв. — С този знак се прераждаш, ставаш моя дъщеря чрез кръвна клетва и завинаги член на семейството ми.

И плевните имаха ъгли. Думите на Филип ги накараха да грейнат от блещукащи цветни нишки светлина — не само сини и кехлибарени, но и зелени и златни. Звукът, който издаваха, се надигна в тих протест. Все пак в друго време ме чакаше друго семейство. Само че одобрителният шепот в плевнята скоро ги заглуши. Филип вдигна поглед към сеновала и сякаш за първи път забеляза публиката.