Дебора Харкнес - Нощна сянка

Етиен, другият ми асистент, влетя в стаята, прошепна нещо на ухото на другото момче и получи някакъв блестящ предмет.

— Пак на милорд — прошепна Тома.

— За какво се обзалагаш? — попитах го. Двамата ме погледнаха безизразно и свиха рамене. Нещо в заучената им невинност ме накара да се притесня за Матю. — Къде е плевнята? — попитах и свалих престилката си.

С огромна неохота Тома и Етиен ме изведоха през външната врата на замъка. После тръгнахме към постройка от камък и дърво със стръмен островръх покрив. Към широката и запречена врата водеше рампа, но момчетата посочиха към стълба, подпряна в далечния край. Стъпалата ѝ изчезваха в ароматната тъмнина вътре.

Тома се качи пръв, като ми даваше знаци да мълча и правеше умолителни физиономии, достойни за актьор от ням филм. Етиен държеше стълбата, докато аз се катерех. Ковачът на селото ме издърпа в прашната плевня.

Появата ми бе посрещната с интерес, но не и с изненада, от половината от прислугата на Сет-Тур. Беше ми се сторило странно, че на портата има само един страж. Останалите бяха тук заедно с Катрин, по-голямата ѝ сестра Жоан, повечето от кухненските работници, ковача и конярите.

Вниманието ми бе привлечено от тихо, но пронизително фучене, каквото никога до този миг не бях чувала. Острият звън от удара на метал в метал ми бе по-познат. Матю и баща му бяха започнали с камшици, а сега продължаваха с хладни оръжия. Вдигнах ръка, за да задуша един стон, когато върхът на сабята на Филип прониза рамото на Матю. Ризите, панталоните и чорапите им бяха нарязани и по тях имаше кръв. Очевидно се биеха от известно време и двубоят не бе приятелски.

Ален и Пиер стояха тихо до отсрещната стена. Подът пред тях приличаше на игленик — бе настръхнал от най-различни изхвърлени оръжия, забити в трамбованата пръст. И двамата слуги очевидно знаеха какво се случва около тях, включително бяха разбрали и за моето пристигане. Те повдигнаха съвсем леко поглед към сеновала и се спогледаха разтревожено. Матю не виждаше нищо около себе си. Беше с гръб към мен и другите силни миризми в плевнята прикриваха присъствието ми. Филип, който бе с лице, или не ме забеляза, или не му пукаше, че съм там.

Острието на Матю мина с лекота през ръката на Филип. Той премигна и синът му се усмихна подигравателно.

— «Не смятай за болезнено това, което е полезно за теб»[42] — промърмори.

— Не трябваше да те уча на старогръцки. Нито на английски. Знанията ти непрекъснато ми причиняват тревоги — отвърна невъзмутимо Филип и издърпа ръката си от острието.

Сабите им се удариха, иззвъняха и се отдръпнаха една от друга. Матю имаше леко предимство в ръста и по-дългите му крайници увеличаваха обсега на замахванията му. Биеше се с дълго и тънко оръжие, понякога го държеше с две ръце, понякога само с една. Дръжката непрекъснато се въртеше в ръката му, за да отбива ударите на баща си. Но Филип имаше повече сила и нанасяше унищожителни удари с по-късата си сабя, която с лекота въртеше с една ръка. Освен това държеше и кръгъл щит, с който посрещаше атаките. Ако Матю също бе започнал боя с такъв защитен уред, той вече му беше избит. Макар двамата мъже да бяха почти в една категория, стилът им беше напълно различен. Филип се забавляваше и непрекъснато коментираше, докато се дуелираше. Матю пък през повечето време мълчеше и само с някое повдигане на вежда се издаваше, че слуша какво говори баща му.

— Мислех си за Даяна. Нито земята, нито океанът може да роди по-чудовищно и жестоко същество от жената — каза тъжно Филип.

Матю се втурна към него и острието със смайваща бързина описа широка полуокръжност към врата на баща му. Премигнах, а през това време Филип бе успял да се пъхне под сабята. Появи се отново до Матю и прониза прасеца на сина си.

— Техниката ти хич я няма тази сутрин. Нещо не е наред ли? — попита Филип. Директният въпрос привлече вниманието на сина му.

— За бога, невъзможен си. Да. Нещо не е наред — процеди Матю през стиснати зъби. Замахна отново и сабята му отскочи от бързо вдигнатия щит на Филип. — Непрекъснатото ти бръщолевене ме влудява.

— Когато боговете искат да унищожат някого, първо го подлудяват. — Думите на баща му го накараха да трепне. Филип се възползва от това и го удари по гърба с плоската страна на сабята си.

Матю изруга.

— Да не би да ти свършиха остроумните реплики? — попита. И тогава ме видя.

Всичко след това се случи за секунди. Матю изпъна крака и се взря в сеновала, където стоях аз. Сабята на Филип се спусна, направи кръг и изби оръжието от ръката му. Филип се озова с двете саби в ръце. Хвърли едната към стената, а другата насочи към сънната артерия на Матю.