Дебора Харкнес - Нощна сянка

— Той откри нещо за Даяна, което го изненада — каза Филип.

— И аз го видях. Но острието стигна до сърцето му, преди да разбера какво е. — Матю ме придърпа нежно в прегръдката си. А аз никак не се съпротивлявах, сякаш бях останала без кости.

— Не мислех, не можех да мисля, Матю. Шампие щеше да ми вземе спомените, да ги изтръгне от мен от корен. Спомените са всичко, което ми остана от родителите ми. Ами ако бях забравила историческите си знания? Как ще се върна да преподавам след това?

— Постъпи правилно. — Матю обгърна кръста ми с една ръка. С другата обви раменете и притисна бузата ми към гърдите си. — Откъде взе ножа?

— От ботуша ми. Сигурно е видяла как го вадя оттам вчера — отвърна вместо мен Филип.

— Ясно. Ти си можела да мислиш, ma lionne. — Матю притисна устни към косата ми. — Какво, по дяволите, е довело Шампие в Сен Люсиен?

— Аз — натърти Филип.

— Издал си ни на Шампие? — Матю се вторачи в баща си. — Той е едно от най-противните същества в цяла Франция!

— Трябваше да съм сигурен в нея, Matthaios. Даяна знае прекалено много наши тайни. Трябваше да разбера дали може да ѝ се има доверие, че ще ги опази, дори когато е сред себеподобни. — Филип нямаше никакво намерение да се извинява. — Не поемам рискове със семейството си.

— А щеше ли да спреш Шампие, преди да открадне мислите ѝ? — попита Матю и очите му ставаха все по-черни с всяка изминала секунда.

— Зависи.

— От какво? — избухна съпругът ми и ме притисна още по-силно към себе си.

— Ако Шампие бе пристигнал три дни по-рано, нямаше да се намесвам. Щеше да е разправа между магьосници, за която не си заслужава братството да се тревожи.

— И щеше да оставиш половинката ми да страда? — Тонът на Матю показваше, че не може да повярва.

— Вчера отговорността да се намесиш щеше да е твоя. Ако не беше успял, това щеше да докаже, че връзката ти с вещицата не е толкова силна.

— А днес? — вметнах аз.

Филип се взря в мен.

— Днес ти си моя дъщеря. Така че нямаше да оставя Шампие да отиде по-далеч. Но не се наложи да правя нищо. Даяна сама се спаси.

— Затова ли ме направи твоя дъщеря? Защото Шампие е идвал насам? — попитах шепнешком.

— Не. С Матю издържахте изпитанието в църквата и второто в плевнята. Кръвната клетва беше просто първата стъпка към превръщането ти в Дьо Клермон. И вече е време да го довършим. — Филип се обърна към управителя. — Доведи свещеник, Ален, и кажи на селото да се събере в църквата в неделя. Милорд се жени с библия, свещеник и пред очите на всички от Сен Люсиен. В тази женитба няма да има нищо скрито-покрито.

— Току-що убих човек! Не е моментът да обсъждаме брака ни.

— Глупости. Женитба насред кръвопролитие е семейна традиция за нас — каза бодро Филип. — Ние май се чифтосваме само със същества, желани от други. Много объркана работа.

— Аз го убих! — За още по-голяма яснота посочих трупа на пода.

— Ален, Пиер, моля изнесете мосю Шампие. Той разстройва мадам. И вие, останалите, имате прекалено много работа, за да седите и да зяпате. — Филип изчака, докато тримата останахме сами и продължи: — Чуй ме добре, Даяна. Много същества ще бъдат погубени заради любовта ти към сина ми. Някои сами ще се пожертват. Други ще умрат, защото все някой ще трябва да умре, а ти ще решаваш дали да си ти, те или някой, когото обичаш. Затова се запитай: има ли значение кой нанася смъртоносния удар? Ако не си ти, ще е Матю. Да не би да предпочиташ той да бе натоварил съвестта си със смъртта на Шампие?

— Разбира се, че не — отвърнах веднага.

— Тогава Пиер? Или Тома?

— Тома? Та той е още момче! — възмутих се.

— Това момче обеща да стои между теб и враговете ти. Видя ли какво стискаше в ръцете си? Духалото от дестилационната. Тома е изпилил металния му връх и го е превърнал в оръжие. Ако не бе убила Шампие, момчето щеше да разпори корема му при първа възможност.

— Ние не сме животни, а цивилизовани хора — протестирах аз. — Трябва да можем да говорим по спорните въпроси и да изглаждаме различията си без кръвопролития.

— Веднъж седях и разговарях три часа с един мъж. Той беше крал. Без съмнение ти и много други биха го сметнали за цивилизован човек. В края на разговора ни той поръча смъртта на хиляди мъже, жени и деца. Думите убиват също като сабите.

— Тя не е свикнала с нашите нрави, Филип — предупреди го Матю.

— Тогава ще трябва да свикне. Времето за дипломация изтече. — Филип никога не повишаваше тон и гласът му си остана все така равен. Матю се издаваше, но баща му никога не показваше дълбоките си чувства. — Никакви приказки повече. В неделя с Матю ще се венчаете. И тъй като си моя дъщеря не само по име, но и по кръв, ще се ожените не само като добри християни, но и с обред, с който ще почетем моите предци и техните богове. Това е последната ти възможност да откажеш, Даяна. Ако си размислила и вече не искаш Матю, както и живота и смъртта, които вървят с него, ще се погрижа да стигнеш безопасно в Англия.