Карън Ченс - Призована от сенките

Той опита за секунда неговият обичаен поглед, след което изражението му се промени и аз знаех, че бях загазила.

— Ако направя това, обещаваш ли да говориш с мен, докато аз искам това, без да пътуваме през времето, без да се опитваш да ме убиеш или да ми поставиш някакви заклинания, проклятия или други спънки?

Аз премигнах.

— Искаш да говорим? — Ние никога не говорехме. Прободени, простреляни и опитвайки се да се взривим един друг, но никога не говорехме. — За какво? — Попитах нервно, но Приткин ми се усмихна дяволито. Той ме беше хванал и го знаеше. — Добре. Както и да е. Ние ще говорим толкова дълго, докато ти не се опиташ да ме убиеш, да ме затвориш или да ме завлечеш в Кръга — или при някой друг. И също така нямаш неограничено време. Един час, приеми или забрави.

— Съгласен.

Трябва да му го призная, че той изобщо не се мотка, след като сделката беше сключена, а веднага ме остави и се провря през завесите. Няколко минути чаках неспокойно, но нищо не се случи. Накрая аз вече не можех да издържам и се върнах обратно в празната ложа, за да мога поне да виждам какво се случва. Нещата не бяха на добре.

Върху сцената един мършав Макбет с увиснали мустаци бе започнал убийствен монолог, докато Приткин имаше истинска кама в гърлото си, благодарение на блондинката. Тя бе защитила Мирча, който стоеше до нея, но моята ложа бе по-близо до сцената и аз не можех да видя ясно какво става.

Преди да мога да измисля как да помогна на Приткин, нещата станах още по-лоши, когато Мирча започна да отваря бутилката. Очите му бяха върху мага и върху устните му играеше лека усмивка. Не ми харесваше този поглед. Мирча винаги е вярвал силно, че наказанието трябва да съответства на престъплението. Ако решаха, че Приткин е искал да ги отрови, той бе напълно способен да излее цялото съдържание на бутилката в гърлото на Приткин и да чака да види какво ще се случи. Обикновено Приткин би трябвало да е в състояние да се измъкне от подобни ситуации, но той се опитваше да не привлече внимание към това, което се случваше. Аз симпатизирах на неговата отдаденост на цялото това нещо с интегритета-на-времето, но да се оставиш да те убият, беше малко фанатично. Аз бях Пития, или поне временно, и не исках да се стига до там. Обичайно не бих загубила съня си заради смъртта на Приткин, но той влезе в тази ложа, защото го помолих. Ако умреше, част от вината щеше да бъде моя.

Въздъхнах и вдигнах ръката си. Замъглена, блестяща кама изскочи на практика от гривната ми и се понесе около ръката ми. Тя бръмчеше от възбуда от предстоящата битка, но аз не бях сигурна, че това беше добър план. Наред с другите неща имах чувството, че можеше да реши да намуши Приткин, вместо да счупи бутилката. Те имаха история и доколкото знаех, сега трябваше да се сражават на една страна.

— Счупи само бутилката — казах аз сурово. — Не нападай мага — знаеш как го приема. Внимавай.

Получих леко поклащане, за което се надявах, че е съгласие, преди да отлети. Тя прелетя през балкона, насочена към бутилката, която Мирча бе надигнал към устните на Приткин. Тя лесно разби дебелото стъкло и червеното вино се разля по палтото на мага и изпръска девствено бялата риза на Мирча. Мирча се завъртя, все още стискайки гърлото на бутилката и ме видя. Той отвори уста, сякаш искаше да каже нещо, след което спря и просто стоеше там и гледаше смаяно.

За съжаление моят нож не последва неговия пример и реши да го шаржира. Върху сцената Макбет питаше дали това е камата, която виждаше пред себе си. Моят блестящ, луминесцентен нож се потопи и връхлетя изплашената тълпа, причинявайки ахвания и дори няколко писъка, преди да спре пред смаяното лице на актьора. Тя се люлееше напред-назад за около минута, сякаш правеше поклон, след което се върна при мен. Оглушителни аплодисменти взривиха театъра, заглушавайки речта на актьора. Малко след като камата потъна отново в гривната ми, аз усетих как дезориентацията ме залива, което показваше, че скока във времето наближаваше.

— Бързо хвани ръката ми! — извиках на Приткин. — Пренасянето ще настъпи всеки момент.

Той използва момента на разсейване, за да се отскубне от блондинката. Тя стоеше между него изхода, но той преодоля препятствието като скочи върху неизползваната седалка и се хвърли в пространството между ложите. Той почти се плъзна по ръба, но аз хванах ръката му. В следващата минута ние отново пътувахме през времето.

Ние се приземихме на купчина върху белия фаянсов под и нещо се пръсна пред носа ми. Фиксирах погледа си, за да се опитам да идентифицирам бледорозовото нещо. В момента, в който успях, извиках и отскочих назад, нарушавайки отново баланса на Приткин. Изкривена ръка, чиято кожа бе с цвета и консистенцията на стар камък, сграбчи противното нещо и го постави обратно на сребърна табличка.