Карън Ченс - Призована от сенките

Той излезе, преди да мога да реагирам, оставяйки ме да гледам глупаво след него. Магическите същества живееха по-дълго от обикновените хора, но не достатъчно, че да изглеждат на 35 след около век живот. Скоро след като срещнахме, аз знаех, че има нещо повече в Приткин, отколкото простото око можеше да види, но това беше наистина странно. Седнах на едно от стъпалата и обгърнах коленете си и се взрях в петната на износения килим. С оскъдното облекло ми бе студено, а рогата допълнително усилваха главоболието ми. Аз ги свалих и се загледах в тях. Златното покритие се посипа на частици, разкривайки твърдата бяла пяна отдолу. Почувствах се леко зле заради това. Ако изобщо се върнехме в нашето време, момичето, на което бях взела костюма, щеше да плати за нови. Разбира се, ако изобщо не се върнехме, тя щеше да се нуждае от цял нов костюм.

Забелязах, че стълбището стана по-студено, но не се разтревожих, докато една жена не се появи внезапно пред мен. Тя беше облечена в дълга синя рокля и изглеждаше толкова плътна, колкото и всеки нормален човек, но аз веднага разбрах, че е призрак. Това не се дължеше толкова на познатото ми усещане за паранормалното, колкото на това, че тя носеше под мишница отрязана глава. Главата, която имаше брада, подхождаща на тъмната кафява коса, втренчи в мен бледи сини очи.

— Издигане на Фауст! — каза тя, завъртайки очите си към този, който го носеше.

Жената се втренчи в мен безизразно, но когато заговори, гласът й изобщо не беше доброжелателен.

— Защо ни безпокоиш?

Въздъхнах толкова дълбоко, колкото ми позволяваше този проклет корсет, който ме преряза на две. Точно от това имах нужда, разстроен дух. Аз бях благодарна, че поне не се носех и аз като призрак или щях да имам много повече причини да се тревожа. Преди известно време пътувах през времето без тялото си и се озовах в ера като дух или обсебила тялото на някой. Но и двете състояния създадоха повече проблеми, отколкото простия факт, че бях облякла за кратко неудобен костюм.

Оставяйки тялото ми назад, означаваше да рискувам смъртта си, въпреки че бях намерила друг дух, който да се грижи за него, докато ме нямаше. И тъй като единственият на разположение обикновено бе Били Джо, това беше нещо, което се опитвах да избягвам. Особено във Вегас, където всичките му любими пороци бяха под ръка. Друг недостатък на това да пътувам в духовна форма беше това, че тя изсмукваше енергията ми прекалено бързо и не ми позволяваше друго, освен да обсебя някой и да изтегля енергия от него. Но на мен не ми харесваше да пия от една и съща чаша като някои други, а още по-малко да използвам чужди тела. След като станах наследница на Пития, придобих способността да запазвам формата си по време на тези пътувания, въпреки че това също беше недостатък. Веднъж обсебването на една жена доведе до нараняването й — почти й отрязаха пръста на крака — но нараняването не ми се отразяваше, когато напуснех тялото, за да се върна в моето собствено. Но ако сега нещо ми се случеше, то нараняването щеше да остане и след като се върнех в настоящето. Едно от предимствата на сегашната ситуация беше, че духовете не притежаваха много сила. При определени условия те можеха да канибализират други духове, но нападението на живо тяло обикновено извличаше от тях много повече енергия, отколкото получаваха. Но въпреки това нямаше нужда да я провокирам.

— Скоро ще се махна оттук — казах аз, надявайки се, че това е истина. — Трябва да изпълня една поръчка и след това изчезвам.

— Тогава ти не участваш в шоуто? — попита главата, като изглеждаше разочарована.

— Аз съм само посетител — казах бързо, тъй като очите на жената започнаха да хвърлят искри. Това не беше добър знак за духовете — това означаваше, че те събират сила си, за да я освободят върху теб. — Наистина, искам да се махна, но все още не мога. Надявам се, че това няма да продължи дълго.

— Другият каза името — произнесе тя напевно, нейната тъмна коса се развяваше нежно около лицето й, докато силата й нарастваше. — Но след като отрови виното, тя не може да напусне. Сега ти си тук. Това трябва да спре.

— Тя? — Това не ми хареса. — Единственият човек, който дойде с мен, е мъж. Може би сте го видели? Около метър и осемдесет, рус, облечен като терминатор? Съжалявам — казах, когато тя сбърчи леко чело. — Имам предвид, че той носеше дълго палто, което покрива всевъзможни оръжия. Той ще се върне скоро и ние ще разрешим случая.

— Не ни интересува мага — каза призракът сурово. — Ти и другата жена сте заплаха. Трябва да напуснеш това място.