Карън Ченс - Призована от сенките

Внезапно бях ударена от неговата абсолютна мъжка красота. Той бе толкова елегантен, че задържах дъха си, от главата до петите, подобно на някой танцьор или бегач на дълги разстояния — или това, което беше, продукт на благородна кръв, предавана от поколения. Само една черта не подхождаше на тази картина: устата му не беше с тънки устни, а имаше пълни, прекрасно оформени такива.

Явно в родословното дърво имаше повече селска кръв, отколкото фамилията можеше да признае, хора, които може и да не притежаваха външността и грацията на техните господари, но които знаеха как да се смеят, танцуват и пият със страст, която аристократите бяха забравили. Предполагаше се, че Дракула е роден от едно страстно циганско момиче, но понякога се чудех дали мълвата не бе объркала и вместо него Мирча не беше този, който имаше циганска кръв. Ако това бе така, то му отиваше.

Ръцете му бяха обхванали лактите ми леко и безучастно, но поради някаква причина това докосване накара цялата ми ръка да изтръпне. Опитах се да почувствам магията, за която ми говореше Казанова, но не можах да открия нищо. Ако не знаех, можех да се закълна, че няма никакво заклинание.

Смътно осъзнах, че ръцете ми бяха започнали да приглаждат плътната коприна на жилетката на Мирча. Тя бе тъмночервена с избродирани червени дракони върху нея и изглеждаше малко крещяща за неговия вкус, въпреки че тоновете, наложени един върху друг, правеха мотивите почти невидими, освен ако светлината не паднеше директно върху тях. Усещах бродерията гладка под връхчетата на пръстите си, прекрасен, сложен дизайн. Можех да видя дори малките люспи на драконите. И тогава моите бродещи ръце напипаха нещо далеч по-интересно, лекото изпъкване на зърната, едва доловими под няколкото слоя дрехи.

Проследих ги нежно с върховете на пръстите си, като цялото ми тяло вибрираше от удоволствие от това незначително усещане. Близостта ми с Мирча не предизвикваше вцепеняването, което се бе появило в резултат на опита за съблазняване на Казанова. Можех да се отдръпна; само че не можех да се сетя за нищо друго, което да исках по-малко от това.

Мирча също не бе тръгнал за никъде. Той просто седеше там, като изглеждаше объркан, но ръката му, която бе обхванала моята, започна нежно да ме придърпва към него.

Аз не се съпротивлявах, тъй като се бях изгубила във възхищение към начина, по който светлината играеше в косите му и голямо количество енергия внезапно пропълзя нагоре по ръката ми. Тя разтърси рамото ми, след което се пусна отново надолу, за да изригне от върховете на пръстите ми под формата на електричество. Мирча леко потрепна, когато чувството го заля, но не се отдръпна. Чувството отекваше, задържайки и двамата ни, впримчени в усещането, което накара косъмчетата по ръката ми да настръхнат, а тялото ми да се стегне. Тъмните очи ме изследваха толкова бавно и старателно, както аз го бях изучавала. Усещането от този поглед ме накара да потръпна и веждите на Мирча се повдигнаха леко при моята реакция. Ръцете му се придвижиха надолу по гърба ми, но срещна единствено твърдата рамка на корсета ми. Докосването му се плъзна надолу до извивката на хълбоците ми, а пръстите му обходиха тънкия сатен на шортите ми, докато той ме придърпа по-близо.

Поех си дълбоко въздух и се опитах да се справя с вълните от емоции, които ме заливаха, но не успях. Мирча не помогна особено, когато внимателно докосна бузата ми с гърба на пръстите си. Златни искри играеха в очите му, цвят, който знаех от опит, че показва силата на емоциите му. Когато той бе наистина ядосан или възбуден, жълто-кафява кехлибарена светлина изпълваше очите му, придавайки им извънземен блясък, които другите намираха за плашещ, но аз винаги си бях мислила, че прекрасен.

Някой прочисти гърлото си. Гласът на Приткин прозвуча иззад рамото ми. — Моите дълбоки извинения, сър, мадам. Страхувам се, че една от актрисите ни не се чувства добре. Надявам се, че не ви е обидила?

— Ни най-малко. — Мирча звучеше разсеяно и той не се помръдна, за да ме освободи.

— Ще я отведа зад сцената, където ще може да си почине.

Приткин постави ръка върху моята, за да може да ме изтегли, но ръката на Мирча се стегна около хълбока ми. Очите му започнаха да блещукат, зелените и светли петънца вече не се виждаха, заменени от нарастващото червеникаво злато.

— Това дете не изглежда добре, граф Басараб — каза жената вампир, поемайки свободната му ръка, отразявайки хватката на Приткин. — Нека да не я задържаме.