Карън Ченс - Призована от сенките

— Имаме проблем — каза Казанова.

— Пфу.

Аз наблюдавах как Пемфредо се втренчи в друг от маговете, който изведнъж бързо се простреля в крака. Дено сърбаше бира и се опитваше да флиртува с новия сервитьор, който бе легнал на земята зад бара с ръце върху главата си. Казанова сигурно щеше да иска репарации след битката днес. Аз реших, че мога да живея и без да научавам какъв талант притежаваше Дено.

— Не. Имам предвид, че наистина имаме проблем.

Аз вдигнах погледа си при тона на Казанова, за да видя как един вбесен маг седеше на вратата и беше насочил пушката си към нас.

Въздъхнах.

— Здравей, Приткин.

— Отзови харпиите си или това ще е много кратък разговор.

Аз въздъхнах отново. Приткин имаше този ефект върху мен.

— Те не са харпии. Те са Греи, древногръцки полубогини. Или нещо подобно.

Приткин се подсмихна. Той правеше това най-добре, с изключение на убиването на разни неща.

— Естествено, че ще вземеш страната на чудовищата. Отзови ги.

Гняв се прокрадна в думите му, който заплашваше да се превърне в нещо по-реално в най-скоро време.

— Не мога.

Това беше истина, но не бях изненадана, че не ми повярва. Не можех да кажа, че Приткин вярваше на нещо, казано от мен; това ме караше да се чудя защо изобщо говореше с мен. Разбира се, разговорът едва ли беше на челно место в списъка му. Той трябваше да е някъде след завличането ми при Сребърния кръг, където щеше да ме хвърли в наистина дълбока тъмница и щеше да изгуби ключа.

Открих, че зареждането на рязаната двуцевка прозвуча много силно в малката стая.

— Направи, каквото ти казва, Каси — заприглася и Казанова. — Аз харесвам това тяло такова, каквото си е. Ако то получи голяма дупка, ще бъда много разстроен.

— Да, и това е всъщност това, което ни тревожи.

Коментарът дойде от призрака, който току-що премина през стената. Казанова замахна в негова посока, сякаш искаше да размаже досадна муха, но го пропусна.

— Мислех си, че се предполага, че инкубусите трябва да бъдат очарователни — каза Били, отдръпвайки се от пътя.

Казанова не можеше да види Били, но демонските му сетива очевидно го чуваха. Върху красивото му чело се появи раздразнителна бръчка, но той не благоволи да отговори. Аз бях доволна от това, което значеше, че Приткин не можеше да бъде сигурен, че той е тук.

Били Джо беше това, което беше останало от Ирландско-американски комарджия, който обичаше разпуснатите жени, мръсните памфлети и маменето на карти. Именно поради последното, той бе убит на 29 години. Двама каубои не бяха харесали лекия му ирландски акцент, ризата му с жабо или фактът, че момичетата са му обръщали много внимание. Но истинският удар бил, когато той спечелил прекалено много ръце на карти и те го хванали, че крие едно асо в ръкава си. Малко след това Били се запознал с вътрешността на един чувал, който на свой ред опознал дъното на Мисисипи.

Така щял да приключи един колоритен, макар и скъсен, живот. Но няколко седмици по-рано Били бил спечелил доста неща от една контеса, която го била посетила — или поне той твърдеше, че тя притежава титла — едно, от които била грозна рубинена огърлица, която действала като талисман. Тя извличала магическа енергия от природата и я предавала на нейния собственик или в нашия случай на нейния притежател призрак. Духът на Били се вселил в огърлицата, която събираше прах в един антикварен магазин, когато я открих, докато търсех някакъв подарък на моята всеизвестно придирчива гувернантка. Аз виждах духове през целия си живот, но дори аз бях изненадана от моя подарък, който бях закупила.

Скоро открихме, че не само бях единственият човек, който можеше да го види през всички тези години, но и бях единственият притежател на огърлицата, който можеше да доставя енергия в излишък на съществуването, което тя осигуряваше. С редовни дарения от моя страна аз получих помощта му за моите разнообразни проблеми. Или поне на теория.

Той улови погледа ми и сви рамене.

— Това място има прекалено много входове. Не можех да наблюдавам всичките. — Той погледна зад мага. — Той е довел помощник със себе си. Той гледаше към нещо, което приличаше на глинена статуя с човешки размери. Аз я бях объркала първия път, когато я видях, но в действителност това беше голем. Равините бяха обучени в магията кабала и те бяха изобретили тези създания, но в днешни дни те вече бяха популярни сред маговете воини като техни асистенти — може би, защото бе трудно да нараниш нещо, което нямаше вътрешни органи.