Карън Ченс - Призована от сенките

— Почти със сигурност има подкрепление — информира ме Казанова, прокарвайки треперещи ръце по леко измачкания му костюм. — Остави вътрешните защити да се справят с тях.

Асансьорът ни остави в просторен кабинет, който много приличаше на будоар. Навсякъде имаше огледала и fat chaises и бар покрай едната стена, който беше почти толкова голям, колкото този долу. Добре изглеждащ секретар, който можеше да се присъедини към групата на инкубусите, ако вече не беше, се опита да ни предложи освежаващи напитки, но Казанова го отпрати с махване на ръка.

Ние преминахме бързо през редица врати и се озовахме във вътрешен, облицован с плюш, офис.

Казанова игнорира голямото легло, което бе разположено нелепо в ъгъла, и двете жени само по бельо, изтегнати върху него. Той премина през многоцветна модернистична картина, която покриваше по-голямата част от едната стена и аз го последвах, като пренебрегнах намръщените погледи, които ми хвърлиха момичетата. От другата страна имаше тясна стая, която беше празна, с изключение на една маса, стол и огледало, което висеше на стената. Той махна с ръка пред повърхността на огледалото и то заблестя подобно на мираж в пустинята. Аз се досетих, че по този начин той проверяваше своите подчинени.

Бях виждала и преди подобни устройства. Тони никога не бе използвал охранителни камери, тъй като всичко, което се захранваше от електричество, не работеше добре съвместно с могъщите магически защити и в крепостта му във Филаделфия беше пълно с такива неща. Аз трябваше да науча всичко за неговото охранително оборудване, за да го избегна, когато исках той да не узнава определени неща, като кражбата на персоналните му файлове и изпращането им на федералните. Не че това проработи особено, но поне не ме хванаха при подготовката. Аз открих, че всяка отразяваща повърхност може да действа като монитор на други блестящи повърхности на определен радиус. Имайки предвид броя на огледалата и всички полирани мрамори навсякъде в това място, вероятно Казанова можеше да проверява всичко, с изключение на спа центъра.

Той промълви някаква дума и се появи изображение на бара. Аз се зачудих на деформацията в картината, докато не разбрах, че използва като шпионка огромният китайски гонг зад бара. Той бе изпъкнал, така че такава бе и картината с лека отсянка на бронзово. Видях гърбовете на трима души, които идентифицирах като магове воини по количеството оръжия, които носеха. Не видях Приткин и леко се притесних, че Енио го е изяла.

Тя определено изглеждаше способна на това. Съмнителната стара жена бе заменена от покрита с кръв дивачка, чиято глава докосваше края на украсените с ресни фенери, които висяха от главния полюлей. Косата й все още бе сива, но тялото и определено бе променено и сега тя имаше пълния набор от очи и зъби. Зъбите й бяха по-дълги и остри от тези на вампирите, а очите й бяха жълти и приличаха на котешки. Тя изглеждаше вбесена, може би, защото бе държана от магическа мрежа, изработена от магове. Тя я разряза с дългите си 4 инча нокти и тя се съдра като хартия, но преди да успее да помръдне, тънките нишки се изплетоха отново от само себе си, задържайки я.

За мен положението изглеждаше като без изход и са зачудих защо сестрите й, които все още безделничеха на бара, не се намесват. Едва си помислих това, когато Пемфредо погледна нагоре към гонга. Тъй като беше неин ред да носи окото, тя успя да ми намигне, преди да се отпусне отново.

Спомних си, че когато търсех информация за сестрите след тяхното освобождаване Пемфредо бе наречена „господарката на тревожните изненади“. Не бях сигурна какво означава това, но тъй като на тези трите им бе възложено да пазят Горгоната, считах, че може би имат някакъв военен талант. Но имайки предвид какво се бе случило с Медуза, явно не бяха достатъчно ефективни.

Сякаш ме бе чула, Пемфредо внезапно обърна погледа си към най-близкия маг, деликатна азиатска жена, която дори нямаше време да изкрещи преди тежкият лакиран полюлей да се стовари върху главата й. Парченца разцепено дърво се разхвърчаха навсякъде и жената изчезна под купчина червени, копринени фенери. Изглежда, че момичетата бяха практикували това.

Магът се опита да изпълзи от купа няколко секунди по-късно, смачкан и кървав, но поне все още дишаше. Тя не беше в състояние да се присъедини отново в битката, а нейните спътници имаха проблем с това да задържат сами Енио. Тя разкъса мрежата по-бързо, отколкото те можеха да я възстановят и сякаш започна да се пита кой да бъде пръв. Не можех да кажа дали тя изглеждаше отегчена, но дори и с гръб към мен маговете бяха напрегнати, а вдигнатите им ръце видимо трепереха.