Карън Ченс - Докосни мрака

— Не! Сделката не беше такава.

Той издаде сподавен стон и падна върху краката ми, а косата му се разпиля върху слабините ми. Той остана така за около минута, дишането му беше силно и накъсано, преди да повдигне глава. Лицето му беше порозовяло, а очите му проблясваха мрачно, но част от трескавостта му беше утихнала. Гласът му беше по-нисък от обикновено, а акцентът му по-забележим, когато започна да говори, бързо и без предисловия.

— Консулът заподозря какво прави Распутин, преди който и да е от нас, дори и Марлоу. Атаките започнаха скоро, след като Кръгът поиска помощ от МАГИЯ, да намерят изгубената гадателка и Консулът направи един от своите известни, интуитивни пробиви. Но ние можехме да направим много малко и само се надявахме, че ще я открият бързо. Истинските пророчици се срещат много рядко и си мислехме, че няма друг, който да може да прави това, което Распутин можеше. Въпреки това обаче се подсигурихме и започнахме да наблюдаваме всички с доказани такива способности, в случай че гадателката умреше и силите й преминеха в някой друг. В Атланта имах бизнес интереси, Каси. От известно време знаех къде си и разбира се, поставих името ти в списъка на тези, които трябва да бъдат наблюдавани.

Очите му се спряха на пространството между краката ми и аз усетих как се изчервявам. Опитах се да се измъкна от докосването му, но това само го принуди да се наведе и да целуне вътрешността на бедрата ми на мястото, където се усещаше пулсът. Устните му бяха нежни и аз не почувствах кучешките му зъби, но лекото докосване на устата му породи в мен струя гореща течност и внезапно обилно се подмокрих.

— Мирча, моля те…

Дори не бях сигурна за какво го моля, но той само се усмихна мръснишки.

— Не, ще ти отговоря на въпроса изцяло. — Той вдиша дълбоко. — И след това ще те задоволя напълно. — Аз потръпнах под ръцете му и той затвори очите си. — Каси, моля те не мърдай. Вибрациите са… смущаващи и концентрацията ми се сгромолясва.

— Не съм се съгласявала на секс, ако отговориш на въпроса ми! Не е честно!

Мирча спря и повдигна веждата си.

— Прости ми, dulceata, но какво точно си мислиш, че правим сега?

— Знаеш какво имам предвид. — Поех си дълбоко въздух и се опитах да игнорирам умоляващото ми тяло. — Без полово сношение.

Мирча прокара езика си по трапчинката на коляното ми и след това нагоре по крака ми, като спря съвсем малко преди мястото, където исках отчаяно да бъде. Той повдигна леко главата си, за да срещне погледа ми, но дъхът му все още галеше най-интимното ми място. Тялото ми потрепери и пръстите му се вкопчиха още по-силно в бедрата ми.

— Искаш ме толкова силно, колкото и аз, dulceata. Защо отричаш?

— Ти знаеш защо. Не става въпрос само за удоволствие — това означава да се принудя да направя нещо, което не съм сигурна, че мога.

В момента, в който казах това, осъзнах, че съм казала истината. Единствената причина, поради която не бях нападнала Мирча, бяха връзките, които той имаше. Да правя секс с него, означаваше да захвърля независимостта си, вероятно завинаги. Или, както виждах аз нещата, да загубя. Сенатът можеше и да е по-добрата, по-дружелюбната алтернатива на Кръга и Мирча биеше Приткин по всички параграфи като тъмничар, но все пак щеше да бъде затвор. Но ако не бях Пития, щеше да има много по-малък интерес за това къде бях и какво правех.

— А ако не приемеш призванието си, как планираш да принудиш Кръга да ти помогне с баща ти?

Въздъхнах. Както Шекспир би казал, това ще е трудното. Не исках да бъда Пития. Тази длъжност бе спомогнала за това майка ми да бъде убита и ми обещаваше живот в позлатена клетка — ако допуснехме, че Кръгът нямаше да ме убие. Освен това Приткин беше прав: аз не бях обучена. Не знаех дали можех да управлявам Зрението си повече, отколкото сега. Определено не харесвах новите сили, с които се сдобих, и се съмнявах, че другите щяха да ми харесат повече, каквито и да бяха. Но ако откажех позицията, не бях сигурна, че ще мога да направя нещо за баща си. Познавах Тони достатъчно добре, за да знам колко отмъстителен можеше да бъде. Той щеше да гледа на затварянето на баща ми като подходящо за осъществяването на две цели — да измъчва баща ми и мен, и никога нямаше доброволно да се откаже от това.

— Не съм казала не — казах на Мирча честно. — Просто имам нужда от малко време. Без секс все още, избери нещо друго.

Той целуна долната част на корема ми.

— Това няма да е трудно, Каси. Ти си празник за сетивата.