Карън Ченс - Докосни мрака

Аз го погледнах.

— Сигурно се шегуваш.

Разбира се, това можеше да обясни защо всеки, с изключение на Рейф беше облечен така, сякаш отиваше на фотосесия за списанието Playgirl.

Мирча не отговори, просто плъзна тези надарени ръце между коленете ми, галейки леко кожата. Някак си той вече се бе досетил как ми въздействаше това.

— Ние се опитахме да го направим лесно за теб. Изпратихме Томас, който обикновено не среща трудности… как да го кажа… в това да убеди жените да се поддадат на чара му? Но ти го отхвърли, въпреки че той направи всичко, за да спечели вниманието ти. — Мирча се засмя леко. — Мисля, че си наранила гордостта му, dulceata. Не мисля, че някога е бил отхвърлян.

Аз преглътнах.

— Можеше да ме насили.

Мирча загуби веселото си изражение.

— Да — съгласи се той. — И аз щях да му изтръгна сърцето, което му изясних прекрасно, преди да тръгне. — Ръцете върху колената ми се плъзнаха върху бедрата ми и Мирча ме сграбчи силно. — Ти си моя, Каси. Самият аз щях да дойда при теб, ако знаех колко силно ще е привличането между нас. Но трябваше да допусна, до днес, че няма да отговоря на потребностите ти като млада жена. Без да споменавам, че считах, че ще се чувстваш неудобно, ако твоят „чичо Мирча“ проявеше такъв интерес.

— Никога не съм те наричала така.

Никога и не бях мислила за него по този начин. Единайсет е малка възраст, но не прекалено малка за увлечение, и аз го преживях тежко. Изглежда, че нещата не се бяха променили или поне не и за мен. И за секунда не повярвах, че Мирча изпитва нещо. Беше негов ред да претендира, че ме иска, така че да продължа да бъда използвана. Заболя ме да узная със сигурност, че опитите на Томас за съблазняване са били по заповед на Консула и вероятно и тези на Мирча бяха, но не се изненадах. Що се отнасяше до живота ми, отдавна бях научила, че всеки искаше да ме използва за нещо.

— За какво друго излъга Приткин?

Мирча се усмихна порочно.

— Това въпрос ли е, dulceata?

Преглътнах нервно, когато ръцете му започнаха да масажират бедрата ми. Той забеляза объркания ми поглед с лека въздишка.

— Няма да те нараня, Каси. Кълна се, че единственото, което ще изпиташ от допира ми, ще бъде наслада.

— Ще отговориш ли на въпроса — изцяло?

— Нима винаги не съм спазвал обещанията си?

Кимнах, това беше истина. Или поне досега. Той се усмихна широко и седна на пети.

— Много добре, за какво излъга Приткин?

Той помисли за момент.

— За по-голямата част, dulceata, той не излъга, просто отбягна истината. Беше честен, когато каза, че ако пророчицата премине на тъмната страна или бъде убита, то силата ще се прехвърли в някой друг. Но той не беше напълно искрен, когато отрече — доста неубедително — че силата ще те избере, когато станеш… подходяща.

— Защо Кръгът мрази мисълта, че аз ще се сдобия със силата?

Богатият смях на Мирча изпълни стаята.

— Те те мразят, защото се страхуват от теб. Никой не може да управлява Пития. Кръгът е длъжен да я защитава, дори да й се подчинява за определени неща, а ти си първата от векове, която може да притежава силата и която не са обучили от раждането й. Ти няма да бъдеш тяхна марионетка, както много от приемничките. Ти ще използваш силата, както сметнеш за добре, а това може да означава, че тя в даден момент може да се противопостави на техните желания.

Той замлъкна за секунда, за да съблече боксерките си, хвърляйки ги настрана, без да се смути ни най-малко. Проследих ги как падат на килима със сърце в гърлото и отказах да го погледна.

— Беше ми казано какво ти е казал тъмният маг, Каси. Той ти е казал истината, но отново само част от нея. Митичната Касандра била единствената ясновидка, която постоянно отказвала някой да я контролира. Тя избягала дори от Аполон, за да избегне заповедите как да използва дарбата си. Кръгът се страхува, че ти ще си достойна за името си.

— Да не искаш да ми кажеш, че след мен има цяла армия от такива като Приткин?

Аз бях ужасена. Бях заобиколена от четирима господари вампири, един от тях господстващ шампион по дуели и Приткин почти ме уби.

— Не е задължително. Ако си достатъчно отстъпчива, за да те използват, тогава те ще се опитат. Приткин беше искрен, когато каза, че сегашната Пития умира и че не е в състояние да контролира повече дарбата си. Те загубиха своята пророчица и спешно се нуждаят да я намерят или да набележат друга. Но те са изправени пред дилема: не искат силите да преминат в теб, но кой може да каже къде ще отидат те, ако те елиминират? Вероятно в някой от другите им кандидати, но също толкова вероятно и в друг единак, чието съществуване те са пропуснали. Ако открият своята гадателка или ако ти се окажеш трудна за манипулиране, може да рискуват и да те убия — ако ли пък не, без съмнение ще се опитат да те управляват. И в двата случая, dulceata, ти ще се чувстваш по-добре с нас.