Карън Ченс - Докосни мрака

— Аз не мога да правя това.

Той махна с ръка.

— Наричай го, както искаш. Достатъчно е да кажем, че Антонио го намираше за полезно от време на време. Беше умно, че се скри от него, dulceata. Аз го попитах дали притежаваш тази дарба, както и ясновидството и той каза не.

— Юджийн ми каза да не казвам на никого.

Едва сега разбирах защо. Разбира се, духовете можеха да бъдат полезни, особено при сделките с други фамилии. Тъй като вампирите не можеха да ги засичат, те бяха перфектните шпиони. По дяволите, той дори можеше да ги изпрати да узнаят какво прави Сената. Това беше голямо предимство.

— Какво се случи?

— Твоите родители избягаха, когато разбраха, че си наследила дарбите им, защото знаеха, че Тони ще те отнеме от тях. Той изпрати най-добрите си агенти, за да ги проследят и плати на няколко тъмни магове да устроят капан на баща ти, докато чакаше. Той беше устроен така, че да улови духа му, когато напуска тялото след смъртта, и проработи перфектно. Когато чух какво са сторили на Роджър, му заповядах да го освободи, но той се възпротиви. Предпочете да го задържи в затвора му като доживотно наказание и предупреждение към останалите, въпреки че откри, че Роджър не може да командва духовете, когато вече беше един от тях.

— Но го е освободил, след като си му заповядал, нали? — Не ми харесваше накъде отиваха нещата.

— Той се закле, че това е невъзможно и ми предложи да избера маг, който да изследва капана. Така и направих. — Той ме погледна със съжаление. — Наех най-добрия, Каси, защото харесвах баща ти. Но магьосникът, член на Кръга, който ми дължеше услуга, ми каза, че никога не е виждал нещо подобно и че всичките му сили няма да бъдат достатъчни, за да го разруши. В резултат на това духът на твоя баща е още при Тони.

Устата ми пресъхна. Не исках да му вярвам, но това беше нещо, което Тони би направил.

— Трябва да има начин да разрушим заклинанието.

— Сребърният кръг би трябвало да притежава силата за това. Моите подчинени се опитаха да ги сплашат навремето. Дори и Черният кръг да бе изработил капана, Сребърният е по-силен. Но не искаха да се занимават с това. Те презираха баща ти, както и всеки друг човек, който работи за нас, и го обвиняваха, че е прелъстил майка ти и я е отвел далече от тях. Те не биха помогнали, дори и самият Консул да бе помолил, но ако новата Пития ги помоли…

— Те не могат да откажат?

Мирча седна на леглото до мен. Аз решително задържах погледа си върху очите му.

— Вероятно биха могли, но се съмнявам, че ще го направят. Ако силата се прехвърли в теб, Касандра, те ще преглътнат гордостта си и ще се опитат да те спечелят. Ако те мислят, че биха могли да те купят с подобно нещо, охотно ще превъзмогнат себе си и ще го направят.

Внезапно се оказах по гръб, а Мирча се надвеси над мен, на лакти и колене.

— А сега, dulceata, мисля, че ми дължиш нещо.

Имах много други въпроси, но те временно изчезнаха, заедно със способността ми да оформя смислено изречение. Мирча ме повдигна, съблече робата ми и я метна към стената, сякаш го дразнеше. Ръцете му се плъзнаха бавно по моите, от рамената до китките. Той ме постави нежно да легна и остави очите си да ме обходят, както аз бях направила с него. Изненада ме с това, че не бързаше, и тежестта на погледа му беше достатъчна, за да накара зърната ми да щръкнат, а цялото ми тяло да се напрегне.

Ръцете му скоро проследиха пътя, който очите му бяха проправили. Той започна от глезените ми, след което ги прокара бавно по тялото ми нагоре, галейки и възбуждайки плътта ми. Когато стигна до бедрата, тялото ми вече се извиваше и аз изстенах, когато спря да масажира долната част на корема ми, а след като обхвана отново гърдите ми, останах напълно без дъх. Той продължи да докосва с пръстите си шията и лицето ми, спирайки се за кратко върху устните ми, а след това зарови ръцете си в косата ми. В момента, в който спря, имах чувството, че тялото ми е обхванато от пламъци и съдейки по червенината, която пълзеше по бледото му лице, той също не беше безразличен. Преглътна няколко пъти, преди да открие отново гласа си.

— Ако имаш някакъв въпрос, Каси, ти предлагам да го зададеш бързо.

Не бях сигурна, че мога да измисля такъв, но наистина имах нужда от нещо, което да го разсее или съвсем скоро щях да бъда подходящ кандидат за длъжността на Пития.

— Как ме намери?

Той разтвори краката ми и се плъзна между тях. Почувствах се ужасно беззащитна и изобщо не бях готова за това.

— Мирча!

— Кълна се, че ще отговоря на въпроса ти, Каси — каза той, а в кехлибарените му очи играеха пламъци. — След това.