Карън Ченс - Докосни мрака

— Просто отговори на въпроса.

Той погледна изненадано, след което се засмя.

— Знаеш ли, че всъщност се забавлявам от идеята, че съм отговорен за тази процедура? Следващият път ще знам по-добре. — Той ми се ухили, очертавайки бавни, леки кръгчета по корема ми, които засилиха възхитителната жега, която ме изгаряше. Потръпнах под леката му милувка и това очевидно му достави удоволствие. — Моя красива, пламенна dulceata.

— Не съм твоя.

Мирча се ухили самодоволно.

— Напротив, ти винаги си била моя. Уверявам те, че не останах при Антонио почти година, защото ми беше приятна компанията му.

При изненадания ми поглед той се засмя отново, ниско, ефирно хихикане, което изпрати тръпки по тялото ми.

— Бях чувал за дарбите ти и дойдох да се срещна с теб. Знаех, че ясновидец като теб с прочута сила ще бъде ценна придобивка за мен, но исках да се уверя какво ще спечеля, преди да започна да преговарям с Антонио. Когато те срещнах, аз заподозрях, че, може би, ти си следващата Пития, но не можех да бъда сигурен, докато не пораснеш.

Той зарея погледа си в пространството и въздъхна.

— Направих грешка, че не те взех веднага, но се страхувах, че това би било прекалено очевидно и че нямаше да успея да те предпазя от вниманието на Кръга. Оставих те при Антонио и му заповядах да продължи да крие самоличността ти. Смятах да те взема, когато пораснеш, но дотогава ти вече се бе забъркала в разни неща, нали?

— Чакай малко. Ти си знаел за убийството на родителите ми?

— Аз научих след това и тогава вече не беше от значение. — Той забеляза намръщването ми и въздъхна. — Предпочиташ да те лъжа ли? Не те познавах тогава, Каси, и не можех да накажа Антонио за начина, по който се отнасяше със слугите си. Въпреки че смятах, че тяхната смърт е загуба, това беше негово право. Беше ми казано, че е имало жена в колата на баща ти, но тя беше приела името му и аз не можах да я свържа с избягалата наследница. Прости ми, но въпреки че баща ти беше най-довереният от хората на Антонио, това не значеше много. Нямаше причина да свържа съпругата му с Пития.

— А аз? Кога научи, че те имат дете?

Ако Мирча беше оставил безпомощно бебе в мазните ръце на Тони, мнението ми за него щеше да се промени значително.

— Години по-късно — каза той сериозно, сякаш осъзнаваше колко е важен въпросът за мен. — Аз разговарях с Рафаел няколко месеца преди посещението ми. Антонио го бе изпратил при мен с поръчение и той използва момента, за да ми каже истината. Разбира се, веднага уредих нещата, за да се срещна с теб.

Вярвах му и не само защото исках това да бъде истина. Мирча щеше да предпази родителите ми, ако те го бяха помолили за помощ. Той не би позволил ценно предимство като майка ми да бъде унищожено, ако знаеше за нея. Ако не и по друга причина, то щеше да бъде лоша сделка да раздразни Пития и маговете, вместо да ги накара да му бъдат задължени, като я върне при тях.

— Как ме намери Тони?

Мирча се ухили.

— Как ли наистина, Каси? Аз се притеснявах за твоята безопасност, когато трябваше да бъда загрижен за подлите ти планове относно моя беззащитен слуга. Това, което причини на Антонио бе толкова добре описано, дори и в човешката преса. Хората ми веднага започнаха да те търсят, а аз следях слугите му, в случай че те те намереха първи, което беше достатъчно глупаво, за да го споменавам. В такъв случай трябваше да го забавят и да се свържат с мен, но съдбата се намеси. Член на фамилията, който се беше съюзил с него, бе останал в Атланта за една нощ, защото полетът му бе отложен и тогава те видял в нощния клуб. Ти си предсказвала бъдещето и той си спомнил за малкото момиче, което е виждал в двора. Информирал господаря си, който продал информацията на Тони. За щастие аз вече те бях намерил с помощта на интелигентната шпионска мрежа на Сената.

— Марлоу.

— Така е. — Мирча се засмя. — Този мъж е истинско чудо, въпреки че беше дяволски трудно да те проследи — дори и за него. Той иска да се срещне с теб между другото. Каза, че ти трябва да имаш същия измамен ум като него — рядък комплимент, dulceata. Той те откри преди по-малко от година, но беше по-сигурно да те оставим там, където беше, и да охраняваме, отколкото да рискуваме Кръгът да разкрие, че си при нас и да използват договора, както правят това сега. — Той отново изглеждаше спокоен. — Консулът все още ги забавя, но това няма да е за дълго. Не можем да се бием едновременно с Черния и Белия кръг, Каси. Разбираш ли?

— Да. — Замислих се за броя на инфарктите, които почти бях получила през годините, тъй като си мислех, че виждам вампири тук или там, а през цялото време това са били хората на Мирча. — Можеше да ми спестиш доста проблеми, ако просто ми беше казал какво става.