Карън Ченс - Докосни мрака

Мирча просто ме погледна. Той не каза това, което и двамата знаехме: никой господар вампир, още по-малко пък член на Сената, не би обсъждал нещо с обикновен слуга. Нейният живот се планира без знанието й и тя ще бъде информирана за това, когато му дойде времето.

— Така ли разбра, че хората на Тони са ме открили? Твоите хора ли ти казаха?

Усмивката на Мирча беше печална.

— Не, ти просто извади късмет. Антонио беше заповядал на един стрелец да ти пусне два куршума в полунощ, но Рафаел го подслушал и ми се обади. Дадох му защитата си и му казах да дойде тук. Имах някои съмнения за Антонио от известно време, но да се справиш с господар трето ниво, дори и да е твой слуга, изисква определен финес. Но всъщност той директно наруши мои заповеди и направи опит да отнеме живота ти, така че вече мога съвсем легално да го убия за неподчинение. Аз предадох информацията за теб на Сената, който изпрати Томас при теб след изчезването на пророчицата. В случай че имаше проблеми да се свържем с него, аз също се обадих на някои от моите съюзници в Атланта, но те имаха трудности с намирането ти. По времето, когато пристигнаха в офиса, теб вече те нямаше.

— Можеше да вдигнеш проклетия телефон, Мирча!

— Опитах се да ти се обадя, dulceata, в апартамента ти и на работата. Но ти не отговори. Във всеки случай доста ни изплаши. Моите приятели се оказаха замесени в свада с четирима вампира, които Распутин бе изпратил след теб. Междувременно те се справиха с тях, а ти и Томас вече бяхте налетели на наемниците на Тони. За щастие ти се бе справила успешно с тях по собствен начин.

Аз отново бях объркана.

— Искаш да кажеш, че тази нощ по петите ми е имало 9 вампира? — Не можех да повярвам, че съм оцеляла. Господари вампири са били убивани от по-малко. — Но ако Тони и Распутин са съюзници, защо са изпратили две ударни групи?

Мирча се усмихна.

— Сега просто се разтакаваш. Накратко. — Антонио бе изпратил петима девето и десето ниво вампири, за да те убият, когато е разбрал къде си. Когато Распутин чул какво е направил, изпратил четирима господари да ги подкрепят. Той е по-мъдър от Антонио, поне така мисля. Знаел е, че Сенатът е поставил хора да те пазят и е искал да се увери, че няма да оцелееш. Ти си единствената сила, която би могла да му попречи на плановете успешно, dulceata. Той знае това.

Главата ми се въртеше.

— Така че ударният отряд на Тони е отишъл в клуба, а твоят и този на Распутин — в офиса, след като избягах от там? Тогава кой е оставил съобщението на компютъра ми?

— Какво съобщение?

Поклатих глава.

— Няма значение. В основни линии това, което ми казваш, е, че всички са по петите ми?

Мирча не отговори, защото тази тъмна глава отново бе започнала да се труди, прокарвайки с език пътечка по вътрешността на бедрата ми. Езикът му беше горещ, а устните му — кадифени.

— Не знам за всеки, dulceata, но аз със сигурност съм. А сега стига толкова приказки. — Той ми се усмихна порочно. — Време е да си платиш!

Опитах се бързо да измисля друг въпрос, но ми беше трудно, особено когато ръцете му обхванаха задника ми и ме придърпаха нагоре. Езикът му най-накрая достигна целта си и аз се задъхах. Той бавно го прокара по мен, изследвайки формата ми, запомняйки вкуса ми преди внезапно да потъне навътре, възможно най-дълбоко. Аз извиках и тялото ми се изви в дъга, безпомощна да направя, каквото и да било, и той ме засмука жадно. Усетих началото на нещо, което се зараждаше вътре в мен, но преди то напълно да превземе сетивата ми, Мирча се отдръпна.

Исках да изкрещя от безсилие, но устните му покриха моите и аз забравих за това. Прокарах ръцете си по тази копринена кожа, проследявайки гръбнака му, минавайки покрай ребрата му и достигайки до цепнатината на прекрасното му дупе. Той потръпна върху мен и усещането ми за него, твърд и горещ върху корема ми, беше почти сломяващо. Исках го вътре в мен повече от всичко, което съм искала досега, с почти непоносима потребност. Но когато почувствах твърда, гореща тежест между краката си, подпрях гърдите му.

— Не, Мирча — ти обеща.

В гърлото му заклокочи тих смях и той целуна шията ми.

— Ще бъда добър, dulceata.

Преди да успея да му кажа, че това беше нещото, което ме притесняваше, той постави натежалият си член по протежение на срамните ми устни, без да прониква, но доста близо до това. Аз бях влажна и копнееща за него и не мислех, че това е забавно. Реших, че е време за малка отплата.

Плъзнах ръка между телата ни и го сграбчих. Той беше толкова дебел, че ръката ми не можа да се затвори около него, но определено привлякох вниманието му. Аз го притиснах, удивлявайки се колко невероятно нежна бе кожата му, а очите му се завъртяха. Беше странно да го държа в ръцете си, толкова горещ и кадифен на докосване и това ме накара да се чувствам могъща. Спомних си какво беше правила жената от видението ми с тялото на Луис-Цезар и дадох всичко от себе си, за да я имитирам. Няколко милувки и силният Мирча издаде лек, сподавен писък и затрепери. За секунда си помислих, че съм го наранила, но той само се уголеми в ръката ми. Ухилих се на слисаното му лице и припомняйки си какво се бе случило с тялото на Французина, прокарах пръст около малкия отвор на главичката. Този път той наистина извика и ме погледна с широко отворени очи.