Карън Ченс - Докосни мрака

Това беше иронично, имайки предвид, че Тони трябваше да бъде този, който да го накара да проработи. Винаги съм си мислила, че е бил измамен: оригиналната форма на пентаграма се разтегна, докато растях, и накрая се превърна в грозна татуировка, която покриваше половината ми гръб и част от лявото ми рамо. Но въпреки че дизайнът й не бе много красив, изглежда работеше много добре. Както и да е, вампирът, който ме беше атакувал, не беше господар — тази вълна от енергия беше дошла отнякъде зад нас — и как моят пентаграм щеше да се справи с едно от големите момчета бе под въпрос. Аз бях изключително впечатлена от това, което се бе случило — единственият път, когато се бе разгорявал, дори не беше близо до тазвечерното шоу. Тогава единствено изгори ръката на нападателя, опарвайки го дотолкова, че да мога да избягам. Разбира се, тогава ставаше въпрос за човек, който се опитваше ми препречи пътя. Може би той ставаше по-силен в зависимост от възможностите на този, срещу когото се биеше? Имах лошото усещане, че щях да разбера.

Знаех нещо за пазачите (с името стражи са означени защитните пентаграми), тъй като около Тони винаги бяха двама специалисти по създаването на защитни руни, чието задължение бе да създадат крепост от магическа защита около неговия дом и бизнес. От тях научих, че съществуват 3 главни категории: гранични, енергийни и защитни стражи. Граничните стражи са тези, които Тони използваше като камуфлаж, когато вършеше нещо незаконно — с други думи, постоянно. Енергийните стражи бяха по-сложни: в най-добрата си форма те бяха по-добри от Прозак в облекчаването на стреса и помагаха на хората да преодолеят своите емоционални проблеми. В най-лошия случай, който беше начинът, по който обикновено Тони ги използваше, те му позволяваха да повлиява важни бизнес преговори. Всеки, който се намираше в периметъра на стража, започваше да се чувства много сърдечен и внезапно можеше да реши, че тактиката „прерязване на гърлото“ бе прекалено голяма грижа, когато просто можеха да направят това, което Тони искаше. Имаше два вида защитни стражи: лични щитове и пазители. Юджийн ме инструктира за първите, когато бях още дете. Без тях можех да почувствам дори душите на духовете — тънки енергийни следи, които се простираха назад във времето като блестящи линии върху карта, показвайки ми, че някога, може би преди стотици години, духът бе преминал. Колкото по-голяма ставах, толкова повече се обърквах от следите, може би защото домът на Тони бе притиснат между индианско и колониално гробище. Юджийн най-накрая се измори да гледа как умът ми блуждаеше по време на уроците и ми даде инструментите, за да се защитавам от тях. Тя ме научи да усещам моето енергийно поле, което някои хора наричаха аура, след което използва моята сила, за да създаде ограда около него за защита. Вероятно моите прегради са възникнали автоматично, филтрирайки всичко, освен активните духове тук и сега.

Но преградите бяха толкова мощни, колкото ги създадеше самият човек, тъй като те разчитаха на личната сила и повечето от тях не бяха достатъчни, за да попречат на духовна или физическа атака. Ето тук се появяваха пазителите. Създадени от група магьосници, те бяха проектирани да защитават човек, предмет или място от вреда. Те можеха да се поставят за предотвратяване на опасност, като обикновено обръщаха злите намерения обратно към техния изпращач или, в случаи като моя, предпазваха от това някой да ме докосне с намерението да ми причини зло, а ако го направеше, завършваше пищейки в агония.

Този тип стражи бяха голям бизнес в свръхестествената общност. Веднъж Тони плати на създател на стражи малко състояние, за да създаде специална защитна граница около конвой от кораби, които пренасяха крайно нелегална субстанция. Беше му предложено корабите да изглеждат като стари боклукчийски скулове за всеки наблюдател — нещо, което властите нямаше да претърсват много старателно. Но създателят бе млад и безотговорен и заклинанието се провали точно, когато корабите акостираха в пристанището — почти пред лицето на Бреговата охрана. Тони загуби товара, а магьосникът — своя живот. Аз бях прекалено малка, когато създадоха моя страж, за да си спомням преживяването, но който и да го беше създал, е знаел какво прави. Тони трябва да е платил доста пари за него, въпреки че това сигурно е един от случаите, в които би му се искало да не го бе правил.

Очите ми започнаха да се насълзяват от вонята на топящата се вампирска плът, нещо, което не се подушваше всеки ден, и аз запуших устата си за момент преди внезапно да осъзная, че вече мога да се движа. Огледах се обезумяло наоколо за оръжието си, преди почти веднага да се предам и се промъкнах покрай ръба на секцията с рафтове. Нямаше и помен от моя 9-милиметров и нямаше начин да стигна до вратата без него. А няколкото кутии на полицата, които формираха моето убежище, нямаше да заблудят никого за дълго. Останала без оръжие, без път за укриване и само със своя деформиран страж за защита, се спрях на по-добрата част от смелостта, позната още като „бягане и криене“, и започнах да се оттеглям надолу по пътеката.