Карън Ченс - Прегърни нощта

Спомних си нещо. Двойка наркопласьори, които си бяха направили магазин на последния етаж на нашата сграда, бяха забравили, че тук има и други наематели. Един ден, след като Тами отиде на работа, те избухнаха. Аз гледах Люси тогава, 11-годишен емпат, и Паоло, 12-годишен превръщач, който бе изоставен от своята глутница. Никога не разбрах защо, тъй като той трудно говореше, когато бе с нас, след като на едно пълнолуние той отказа нашата защита. Превръщачите бяха достатъчно умни, за да не тръгнат да го преследват, и изчакаха, докато той си отиде. Дилърите не бяха толкова умни.

Те получиха шанса да разберат какво може да направи един млад превръщач. Имаше причина, поради която Люси бе с мен вкъщи. Повечето от децата, които се озоваваха в магическото убежище на Тами, притежаваха различни дарби. Те се опитваха да не привличат внимание, докато не разберяха как работят техните дарби, затова внимаваха да не се издънят и да бъдат отпратени завинаги. Но нещо рано или късно винаги ги караше да напуснат, обикновено, след като те бяха прекарали там достатъчно дълго време, за да си починат.

Когато най-накрая снижаваха своите защити, всичко се отприщваше: ярост към условията, които ги правеха парии от раждането им; болка от това, че хората, които обичаха, се бяха обърнали срещу тях; ужас от това, че можеха всеки момент да бъдат намерени и да бъдат върнат в специалните училища, които приличаха повече на затвори. Те оставаха там, докато ги обявяха за безопасни, тоест че не представляват заплаха за свръхестествения и нормалния свят.

Тами мислеше, че неуспехите бяха нещо позитивно и оставяше децата да излязат от системата и да се излекуват. Но никой преди това не се беше забърквал с емпат. Особено с такъв, който не само можеше да разчита емоции, но който можеше да ги проектира и да ги увеличава.

Другите деца бяха излезли, за да търсят нещо някъде. Тами бе ужасена, тъй като трябваше да отиде на работа, защото тя беше нашият единствен приход, но не смееше да остави Люси сама. Аз се писах доброволец да остана с нея, защото тя намираше моето присъствие за успокоително. По време на детството ми при Тони се бях научила да крия емоциите, затова и не проектирах като повечето хора. Но този ден, това нямаше значение.

Наблюдавах вратата с нарастваща паника, докато в мен се разбиваха вълна след вълна от емоции, като повечето от тях бяха толкова близко до това, с което трябваше да се справям всеки ден, че да бъдат пренебрегнати просто така. Паоло, който стоеше отзад, тъй като се стараеше да не оставя миризма за своята глутница, буквално се бе покатерил върху стената. И двамата имахме щитове.

Когато те избухнаха, дилърите се сблъскаха със стената от болка, която Люси бе създавала цял ден. Чувствата, които тя бе потискала, тъй като семейството й я бе изоставило в новото й училище, след което са си тръгнали и никога не са се върнали отново, се бяха излели. А нейният талант ги бе увеличил няколкостотин пъти. Вместо да ни уплашат или да направят това, което бяха планирали, мъжете започнаха да се стрелят един друг, докато не се умъртвиха взаимно, тъй като бяха подвластни на яростта на другиго.

Джеси ме гледаше с присвити очи.

— Ти мислиш, че ние сме чудовища, така ли?

Аз премигнах. Почти бях забравила, че е тук. Не бях си позволявала да мисля често за Тами и сега беше странно, че го правя.

— Имам доста по-широко възприятие за това кое е нормално от повечето хора — казах най-накрая. — Но ти знаеш не по-зле от мен, че вашето присъствие тук може да предизвика някои… инциденти.

Брадичката на Джеси се стегна.

— Астрид е нула — каза той мрачно.

— Астрид?

— Момичето с детето.

— Оу.

Ето защо Франсоаз бе отишла от другата страна на сцената, за да направи своето заклинание. Нулите повлияваха на магическите полета около тях. По-силните от тях блокираха магията напълно; по-слабите повлияваха в много по-малка степен. Но дори и нула с малки възможности влияеше върху магията, ако бе наоколо.

— Ето как бе избягала, след като е разбрала за детето. Те не могат да я проследят.

Аз кимнах. Нулите не бяха затваряни подобно на някои магове с малформации в тяхната магия, защото те не се считаха за заплаха. Но ако са открили, че Астрид е бременна, върху нея е бил оказан силен натиск да абортира, за да не се пренесат малформациите в гените. Нищо чудно, че е избягала. А нулите дяволски трудно можеха да бъдат открити, ако не искаха.

Самата Тами беше ниско ниво нула, което й помагаше да пази Изоставените в безопасност и да свежда хаоса до минимум, или поне когато си беше у дома. А и нейните възможности й позволяваха да прибира всеки изоставен и да не се притеснява, че той ще бъде магически проследен. Което беше странно, че след толкова години маговете я бяха открили.