Тад Уилямс - Реката на синия огън

(Картина: Вкарват Зелмо тичешком на количка в хирургията.)

Диктор; Недра (Камчатка Т) и Зелмо (Колд Уелс Карлсон) отново са успели да избягат от Железния остров Академия, но лорд Лубар (Игнац Райнер) е задействал своя Смъртоносен удар със забавено действие върху Зелмо. 8 поддържащи, 10 свободна квалификация, предпочитан медицински стаж. За контакти: GCN. IHLIFE.CAST.

Една от гумите на зипи-запи-зумермобила се бе спукала и всички щяха да закъснеят за фантастичния пикник Пай в небето, организиран от крал Небесна маймуна. С помощта на децата Чичо Джингъл се опитваше да успокои един проплакващ Зумер Зиз, когато главоболието отново я връхлетя.

Тя намали чувствителността на лицевите си осезатели, когато болката я прониза като с нож — нямаше особено значение, дали Чичо Джингъл щеше да прекара малко по-дълго от обичайното с една замръзнала гримаса. Задържа дъх, докато установи как ще се почувства. Не беше така сериозно, както в други случаи. Вероятно щеше да оживее.

— Зумер продължава да плаче! — викна едно от по-малките дечица.

Невидима под електронната маска, Чичо Джингъл стисна зъби и се помъчи да произнесе по възможно по-нормален начин:

— Но това е глупаво, нали, деца? Ние ще му помогнем да поправи зипи-запи-зумермобила!

Одобрителният рев отново я накара да изтръпне от болка. Господи, какво беше това? Сякаш имаше тумор в мозъка или нещо от този сорт, но лекарите бяха категорични, че сканираните й изследвания са чудесни.

— Не-е-е! — занарежда Зумер. — Страш-ш-ш-но щ-ще закъснеем! Не, не, не! Ще изтървем пикника, крал Небесна маймуна. И за всичко съм виновен аз! — и раираната муцуна избълва поредния страдалчески вопъл.

Чичо Джингъл завъртя очи. Специално този Зумер Зиз, който и да беше — чичо Дж. имаше някакъв смътен спомен, че този път беше новото момче в Южна Калифорния, — наистина прекаляваше с цялото това мучене. Какво искаше — самостоятелно кръгче? Изглежда, не беше загубил контрол над краката си. (Това се бе случило с друг Зумер при един от епизодите, но онзи участник бе успял да го превърне в очарователен комедиен номер.) Проблемът беше, че тези новаци не знаеха да импровизират истински. Всички до един искаха да са звезди и всичко да завършват с ефектна фраза. А и нямаха понятие от работа с деца.

Главоболието се усилваше, сякаш зад лявото й око имаше забита нагорещена игла. Чичо Джингъл провери времето. Оставаха десет минути. Изтощена и изтръпнала от болка, тя не можеше да продължи.

— Предполагам, че си прав, Зумер. А и те надали биха искали някаква миризлива дърта зебра на пикника, нали така, малчугани?

Детският хор нададе одобрителен вик, но за кратко, тъй като не бяха сигурни какъв обрат вземат нещата.

— В същност може би е по-добре да те оставим да си ревеш край пътя, господин Раиран калкан. Ще отидем на пикника без теб и ще се забавляваме ли, забавляваме на воля. Но най напред да погледнем поканата за този специален прием, изпратена ни от крал Небесна маймуна и от кралица Облачна котка. Нека веднага погледнем поканата, съгласни ли сте? — Тя се изкашля подканващо. — Покана-още-сега.

Задържа дъх, докато един от инженерите улови сигнала и подаде поканата — запис на симов кралски двор от пеещи и танцуващи в бурлесков стил котки. Чичо Джингъл натисна алармения бутон и гласът на един от инженерите изчурулика в ухото й:

— Какво има, госпожо П.?

— Съжалявам. Съжалявам, но трябва да приключа. Аз… не се чувствам добре.

— Май наистина изритахте стария Зумер. Можем да го обясним като опит от ваша страна да му покажете, че е глупаво — така да се каже — да се самосъжалява.

— Несъмнено. Каквото и да е. Сигурна съм, че Роланд ще измисли нещо. — Роланд Макданиъл беше следващият дежурен чичо Джингъл и вече беше готов да започне; просто щеше да запълни няколко минути преди редовното си включване.

— Чиз. Утре ще можеш ли да се включиш?

— Не знам. Да, със сигурност ще мога. — Тя щракна, дръпна щепсела „Чичо Джингъл“ и отново стана Олга Пирофски. Освободи се от вцепенението, като разтърси ръце, и се спусна надолу, след което се дотътри до банята и започна да повръща, докато в стомаха й не остана абсолютно нищо.

След като се изкъпа и сложи вода за чая, тя влезе в спалнята да пусне Миша. Мъникът с прилепови уши я изгледа, без да помръдне от завивката, давайки ясно да се разбере, че закъснението й няма да бъде простено лесно.

— Не ме гледай така — вдигна го тя и го гушна в сгъвката на ръката си. — Мама имаше тежък ден. Мама я боли глава. А освен това ти се наложи да изчакаш само още пет минутки.