Делиян Маринов - Пътуване през спомени

Изведнъж погледът на Забрава се замъгли. Концентрацията върху жертвата му се разсея. Тъкмо когато се опитваше да свали тежкия шлем, притиснал тялото на жертвата, няколко бронирани войни от защитниците, видели заплахата за водача си, му се нахвърлиха. С прецизно движение единият от тях промуши в стомаха незащитеното тяло на Забрава. Исполинът не изпита болка, но за сметка на това го осени друго, непознато чувство — чувството на липса. Някой бе отсякъл лявата му ръка, но наполовина. Ако беше жив, варваринът би припаднал от ужаса, породен от неописуемата болка на отсечен крайник, но все пак той бе лишен от тази слабост. Усещането, което получи, бе на липса, а после на безпомощност. Новопоявилите се войни щяха да го довършат в отчаяния си опит да спасят капитана, а магията на Мрачния Господар отслабваше и почти се губеше.

Тогава, с все още здравата си и силна ръка, Забрава успя да счупи забралото на шлема на конника. И в този момент спомените нахлуха в главата му…

„Площадът бе претъпкан с хора. Жителите на Ефесово обичаха управниците си в лицето на лорда и подчинената му аристокрация и затова с желание бяха дошли на предварително обявената церемония. Когато повишаваха някого, бил той военен или аристократ, в по-висок ръководен чин, лорд Лунуниен предпочиташе това да се случва не на закрито в замъка, а в града, пред очите на всички. Поласкано от уважението, което му оказваха, населението на Ефесово и околностите откликваше на всяка официална церемония.

На висок и украсен с цветя подиум в центъра на града, непосредствено пред библиотеката, стояха лорд Лунуниен, почетната му стража и съветниците. На платформа, с едно ниво по-ниска от тази на лорда, беше разположена свитата на младши лорд Фредерик, който се явяваше официален съпруг на дъщерята на лорда и съответно — бъдещ претендент за престола на замъка. Свитата на младия лорд бе отделена в дясната част на платформата. Лявата беше празна. Там се очакваше да се появят военните началници на замъка, заедно с тези на стражата.

Денят беше безоблачен и ясен — идеален за предстоящата церемония, на която Лордът щеше официално да приеме в служба новия Началник-страж и да го представи пред всички жители на града и околията.

За да бъде някой произведен в чин Началник-страж и ръководител на цялостната защита и охрана на замъка Ефес, се искаше повече, отколкото за назначаването на командир на войската на Лорда. Това беше така, защото титлата бе втора по степен, след тази на самия владетел на замъка. Предаването на властта от един Главен Страж към друг ставаше или когато този, който освобождаваше мястото, посочваше онзи, който ще наследи поста му, или когато самият Лорд отлъчи настоящия водач на стражите и назначи еднолично нов, както се беше случило в конкретния случай, тъй като досегашният Главен Страж бе загинал при неизяснени обстоятелства в Гората на Странстванията, а Ефес имаше нужда от нов.

За много от злите езици, чиито думи пропълзяваха във всяко кътче на Ефесово, назначаването на почти непознатия варварин за главен ръководител на стражата не бе честно спрямо другите доблестни кандидати за поста, но обикновено мнението на гражданите беше под това на васала, колкото и любов или омраза да таяха помежду си. Ето защо, никой не се възпротиви на решението на лорд Лунуниен да вземе под крилото си този чужд за жителите на Ефесово човек, идващ от негостоприемни земи.

Самият Забрава крачеше с искрено задоволство в посока на церемониалния подиум, очакващ с нетърпение назначението си. По време на войната на Силвернада със северните варварски племена, исполинът бе решил само да предаде собственото си племе и вожд и да дезертира във войските на кралството, където да се окаже добър информатор и съюзник, тъй като познаваше и охотно издаваше всички тайни биваци и стратегии на варварите. Успял да открадне и не малко скъпоценности от народа си, грамадният войн бе в състояние да си купи благородническа титла или, както в конкретния случай, да се издигне сред аристокрацията на хора, с които трябваше да воюва, за да отстоява дълга си. Такъв, обаче, той нямаше. Особено, когато желанието за власт и възможности замъгляваха разсъдъка му.

Церемонията беше изискана, в средата на ниската платформа трябваше да излязат младшият лорд Фредерик и бъдещият Началник-страж, където след приветствени думи, представителят на благородническата фамилия щеше да закачи на исполина златна значка с формата на два кръстосани меча. След това Забрава щеше да бъде официално приет като новия Началник-страж.