Делиян Маринов - Пътуване през спомени

Като всеки уважаващ себе си ръководител на защитен отряд в благороднически замък, Антъниъс бе изпратил опитен дипломат, който да говори с неочаквано появилите се врагове. В отговор, те го бяха убили безмилостно, дори без да му позволят да се представи. Ето защо, предводителят на защитниците бе наредил да открият огън от бойниците на замъка.

Гледката на несломимите противници действаше твърде обезкуражаващо на войниците зад крепостните стени и повечето вече сваляха лъковете си и побягваха.

— Спрете, групирайте се. Битката още не е започнала… — Антъниъс крещеше на поверените му хора, докато вървеше към все по-засилващата се суматоха.

— Но сър, те са непобедими! — осмели се да изкаже страховете си на глас един от по-младите стрелци, без да сваля поглед от приближаващите се към портата врагове.

— Продължавайте, по дяволите! Къде е лордът, къде е войсковата част на замъка?… — Командирът на стрелците се сепна, когато прозрението за предварително подготвения план го настигна.

Продължавайки да проклина ненадейно и незаслужено надвисналата заплаха, слабата организация и целия свят, най-вече за собствения си предстоящ провал, Антъниъс се затича към основния корпус на замъка, където трябваше да подготви семейството на лорда и прислугата за евакуация…

В същото време силно го глождеше мисълта, че трябва се погрижи единствено за себе си, защото в крайна сметка, благородниците не се интересуваха от обикновените стражи на замъка, било те и командири. Благородниците презираха Антъниъс и колегите му по оръжие.

Потънал в мрачните си мисли, опитният командир дори не чу писъците на първите паднали при главната порта войни, тъй като бе навлязъл дълбоко в тайните изходи на замъка. Потънал в егоизма си, Антъниъс дори не помисли, че все пак съществува някаква възможност да спаси семейството на благородника.

Полуживите бяха превзели почти изцяло Ефесово, ако не се броеше главната библиотека на града, където се бяха струпали последните защитници, подсилени от оцелелите войни, дошли прекалено късно от замъка.

Градът гореше. Забрава и огромният му отряд от опитни войни не щадяха нито къщите, построени в красив и съвременен архитектурен стил, нито богатите базари, нито пищните градини, които жителите на Ефесово отглеждаха, предани на любовта си към билките и цветята. Полуживите палеха сградите, изтръгваха дърветата от корените им, оцветяваха добре поддържаните и украсени с различни фрески паметници по улиците и алеите на града с кръвта на жителите му. Много скоро гражданите на Ефесово, настървили се да опазят любимите си имот и град и грабнали различни оръжия от старинни семейни реликви до подръчни инструменти и земеделски оръдия, обърнаха настървението си в панически бяг. Това усложняваше още повече и без това слабо организираните войници, заели се със защитата на Ефесово.

Забрава бе покрит изцяло с вражеска кръв. Това не му правеше впечатление. Цялото му внимание беше насочено към битката и нуждата от удовлетворителен краен резултат. Тъй като множеството рани, които му бяха нанесли донякъде опитните противници, не му причиняваха болка, концентрацията му беше съвършена.

Предстоеше последната схватка в центъра на Ефесово, където полуживите щяха да изринат малкото останали защитници. Исполинът бе разделил войните си във всички части на Ефесово, за да безчинстват и унищожават на воля. С това той целеше две неща. Първо, да обърка врага, че щом отрядът му е разделен на части, ще бъде по-лесен за побеждаване. Второ, за да стесни обръча около самия център, където накрая всички щяха да се срещнат и нанесат окончателната си смъртоносна атака.

Самият Забрава нямаше как да почувства умора — тялото му не изпитваше нужда от почивка. За сметка на това, грамадният варварин бе усетил отслабване в магията, идващата от Господаря му. Дори споменът за зелената светлина не можеше да му даде нужната енергия, с която да продължи командването. Имаше нужда от спомен. Преди да нареди на полуживите си подчинени от отряда да се впуснат към враговете, начисляващи грубо петдесетина мечоносци и копиеносци, той даде заповед на хората си да спрат и да се прегрупират.

От улицата, идваща от пазарите в Ефесово, се зададе малка група от полуживи — Левият фланг, както ги бе нарекъл Забрава. Бяха значително оредели, но огромният воал от тъмен пушек, който ги придружаваше, означаваше само едно — бяха се справили отлично със задачата си да прочистят поверената им част от града.