Делиян Маринов - Пътуване през спомени

Още при намирането на Камъка на Изцелението, Мъдрецът, тогава още млад магьосник и авантюрист, бе неимоверно запленен от силата, която артефактът излъчваше. Тогава, обаче, имаше един проблем — никой от преселниците не знаеше как да го използват. Откритите от тях заедно с Камъка текстовете бяха изписани на непознат език. Ето защо Роландан се бе обърнал към жителите на съседните Островни кралства за помощ в разчитането на старинните текстове. Островитяните се славеха със завидни познания в областта на корабоплаването, корабостроенето, риболова, търговията, както и с владеенето на различните езици, но нямаха никакво понятие от магия. Все пак, най-просветените от тях бяха помогнали при превода на старинния текст и така Роландан успя да подчини Камъка и да разучи магията, която таеше. Нумориус, макар и втори по ранг мъдрец в съвета, не познаваше този античен и непознат език. Ясно беше, че е получил помощ от някой просветен жител на Островните Кралства.

— Вината е колкото ваша, толкова и наша. Алчните сърца не признават принадлежност нито към земя, нито към владетел — Роландан се опита да успокои чувстващия се неловко, представител на Островите.

— И… И какво искаш да кажеш? Че този… Нумориус преражда и призовава мъртъвци, карайки ги да му служат. Та това звучи, ако не друго, то нелепо! — говорителят на благородниците погледна Мъдреца невярващо.

— Боя се, че да. Анър бе добре защитен храм. Всички чухте рицаря. Защитниците са претърпели пълен погром. След като го разпитам лично, ще разбера подробности. От досега казаното излиза, че сме застанали пред невероятна опасност.

Благородникът и кралят се спогледаха, след което обърнаха вниманието си отново към Роландан.

— Как бихме могли да се изправим срещу такава немъртва опасност в този случай? — зададе плахия си въпрос Кралят.

— Ще воюваме, но преди да започнем битката, трябва да проучим врага така, както той самият е проучил нас. Затова ще усилим защитата на останалите храмове.

Всички кимнаха.

— Кралю, съветвам Ви да се затворите в личните си покои за няколко седмици, докато нещата утихнат. В момента хората са обезумели пред новата опасност. Ще приготвя изявление и ще им съобщя, че сте болен, след което заедно с главнокомандващия войските Ви ще обсъдим как да действаме.

Кралят се съгласи охотно. Мъдрецът щеше да се справи с назряващия проблем.

— Имаш пълното право да се разпореждаш от мое име! — бяха последните му думи, преди да напусне церемониалната зала, доволен, че с лека ръка е предал товара си. Последва го говорителят на благородниците, който щеше незабавно да отпътува към замъка си и да разпрати вестоносци към другите васали.

Останали сами, Мъдрецът и Островитянинът дълго мълчаха, преди също да си тръгнат. В залата настъпи блажен покой след като всички тези мъже и страховете им вече ги нямаше.

Бяха запалили лагерния огън само заради навика, който все още имаха от отминалия си живот. Вече нямаха нужда от топлина и светлина. Не се страхуваха, че някой би могъл да ги види. Знаеха, че областта е безлюдна, но фактът пораждаше у тях повече безразличие, отколкото облекчение. Те не изпитваха никакъв страх.

Скар и новият отряд се бяха настанили в една борова гора в близост до замъка Ефес. Трябваше да го завладеят, защото Предводителят им имаше нужда от щаб. Макар добре укрепена и построена, крепостта имаше една огромна слабост — слабата организация на хората, които я бранеха, когато благородникът отсъстваше.

По необясними за войните от Ефес причини, техният командир и водач Лунуниен все още не се бе завърнал от столицата. Макар и поканен на специална церемония по случай края на войната с омразните гоблини и варвари, всички знаеха, че лордът не се хвали с обичта си към подобна парадност и празничност и че самата му визита в кралския дворец е по-скоро протоколна. Затова бяха притеснени и объркани, че той отсъстваше повече от обичайното. Още по-объркани бяха, когато от Ефесово, градчето-владение на васала, дойдоха тревожните новини за неочаквано нападение и тормоз над жителите. Местните стражи бяха изпратили вестоносци, търсещи помощ от замъка. Временните командири, управляващи в отсъствието на лорда, съсредоточиха лекомислено по-голямата си бойна част в града, без да подозират, че така оголват защитата на самата крепост. Лорд Лунуниен би могъл да предвиди подобна вражеска маневра и да разпредели бойците си правилно, но го нямаше. И полуживите го знаеха. Бяха получили изрични инструкции от Мрачния Господар, запланувал всичко предварително. Бе разделил войните си така, че една огромна част от тях да привлекат вниманието върху себе си, а друга, по-малка част да се промъкне към крепостта и да я завземе.