Делиян Маринов - Пътуване през спомени

Единственият в залата, който не обърна особено внимание на поведението на Краля, бе самият рицар. Той го погледна, след което си позволи за първи път да изкриви саркастично устни:

— Носеха знамената на смъртта, Ваше величество. Видях го в очите им. Там зее същата празнина, носена от всички нас в сърцата ни. Пропаст, в която пропадаме по собствено желание. Постепенно. И така, до момента, в който не станем част от тях.

Думите му вбесиха още повече владетеля. Той блъсна приборите пред себе си, надигна се и удари с юмрук по масата. Болката, която изпита при сблъсъка с кристалната повърхност, веднага загрози лицето му — нещо, което немалко от присъстващите видяха. Крал Фиъръс за пореден път падна в очите на хората си, защото недостатъкът на това да си владетел беше, че повечето от подчинените ти очакват да се държиш с достойнство, спазвайки етикеция и норма — принципи, за които Кралят бе забравил напълно в този момент.

— Какви ги бръщолевиш? Говори по-ясно… — подхвана крал Фиъръс, но усетил, че никой в церемониалната зала не му обръща внимание, замълча.

Погледите бяха приковани в Роландан, който се беше изправил с ръка, вдигната в повелителен жест. Всички бяха замлъкнали — поредното доказателство за дълбоката почит към Мъдреца. Сър Лотлансен също бе пленен от невероятната харизма на Мага.

— Успокойте се, кралю! Нека аз разпитам многоуважавания рицар! Сър, моля представете ни се! — благият тон, с който говореше, действаше хипнотизиращо на всички.

— Сър Лотлансен, ваше Върховенство! — отвърна едва крепящият силите си рицар, безпогрешно разпознал Великия Мъдрец. Настъпи един момент на пълна тишина, в който Роландан премисляше следващите си думи.

— Знам, че сте изтощен и изтерзан от битката, както и от загубата на верните си подчинени и другари. За съжаление, се налага да ви разпитаме веднага. Поне за важните неща. След като отпочинете, ще настъпи по-подробен разпит за изясняване на ситуацията.

Сър Лотлансен кимна. Мъдрецът владееше напълно ситуацията.

— Щом са пощадили живота ви, значи са предали някакво съобщение, с което да се завърнете. Нека го изслушаме и след това ще бъдете отведен на място, където ще се погрижим да се излекувате от раните и преживения шок — Роландан погледна Главната жрица, а тя му кимна, благодарна, че ще й бъде позволено да се погрижи за ранения рицар.

Не намиращ повече сили да говори, сър Лотлансен започна да рови в една от кожените кесии, закрепени към колана му. Всички погледи бяха насочени към шаващите му ръце. Мина един момент на тягостно мълчание, след което сър Лотлансен бавно извади сфера от кесията си и разтвори дланта си така, че да могат всички да я видят. Кълбото имаше металически цвят и беше не по-голямо от ябълка. Размерите му съвършено прилепваха към здравата длан на рицаря. Повечето посетители бяха стъписани, защото нямаха представа какво е предназначението на предмета. Главният Мъдрец и хората с по-висок ранг обаче знаеха за какво служи кълбото и лицата им помръкнаха.

Сферата на изображенията бе магически предмет, с чиято помощ можеха да се предават необикновени съобщения. Имайки недоверие към повечето вестоносци, благородниците и хората с висок чин в кралския двор или съвета на Мъдреците, записваха гласа и собственото си отражение в сферата, така че този, до когото стигне съобщението, да бъде напълно сигурен в истинността му.

Изключително скъп и луксозен артефакт, Сферата на изображенията не можеше да бъде притежавана от когото и да е — факт, който изключваше възможността нападението да е било извършено от някоя бандитска шайка, тъй като, най-малкото, те не разполагаха със средства да си я купят.

— Знаеш ли как да я използваш? — гласът на Роландан извади всички от мрачния им унес.

Сър Лотлансен кимна. Беше служил често като вестоносец в младите си години. Призрачното усещане в залата се засили. Всички очакваха напрегнато сферата да възпроизведе съобщението, а Кралят потръпна. Това беше поредният сериозен удар върху репутацията му. Каквото и да бе посланието, то щеше да стигне до много хора.

Държейки сферата с едната ръка, а с другата местейки пръстите си по предмета в сложна последователност, изтощеният рицар най-после успя да активира магията му.

Изведнъж сферата излетя от ръцете му и започна да се рее във въздуха, постепенно увеличавайки размерите си. Бледото сиво сияние, което представляваше първоначално, впоследствие доби ясни образи и цветове. В последния си стадий на активизиране, кълбото достигна размери, позволяващи на всички да видят достатъчно детайлно това, което собственикът й беше втъкал като образ. Тогава от нея се разнесе безплътен глас. Някои в залата го познаваха прекалено добре и бяха пребледнели до такава степен, че лицата им се сливаха напълно с гранитните статуи и колони. Един от тях беше Роландан, почувствал страх за първи път от много време.