Делиян Маринов - Пътуване през спомени

Останалите две статуи, разположени една срещу друга, символизираха съответно войн и благородник.

На масата заседаваха главните представители на Кралството — Мъдреците, Военните части и аристокрацията. Последните бяха най-дръзки и най-мразени от останалите. Макар че Кралят и кръвната му линия управляваха формално цялата страна, правомощията му бяха пълни единствено в столицата на кралството. Благородниците владееха отделните провинции като разполагаха с лични замъци и макар да бяха в пряко подчинение на Краля, бе известно, че почти никога не се съобразяват с него. За сметка на това, всички уважаваха и приемаха с чест съветите и препоръките на Съвета на Мъдреците и най-вече на Роландан, тъй като имаха нужда от лечителите, владеещи силите на целебния камък. Можеше да се каже, че Роландан управлява неформално — мнението му беше с по-голяма тежест от това на кралските съветници, и се явяваше свързващо звено между Краля и обикновените хора, представяни от благородниците. Военните също не бяха особено на почит, тъй като разделени на рицари и наемнически отряди в служба на Краля бяха изключително слаба и опорочена организация, чиято единност също се крепеше на Роландан.

Тази вечер, за втори път в историята на Силвернада, в кралската церемониална и предназначена за съвети зала бе допуснат прецедент да се вдигне пир в името на Краля и всички жители на кралството. Първият пир според хроникьорите бил, когато самият Ланс Пътешественика и хората му построили замъка. Сега Кралят си беше позволил това, тъй като празнуваше. Всички празнуваха. Войната, която неговите прадеди бяха водили с гоблините от западните граници и варварите от северните земи повече от двеста години, бе приключила успешно за жителите на Силвернада. На организираното от Краля тържество също така щяха да обсъдят и бъдещите планове за инвазия в съседни земи с цел разрастване на кралството. Залата бе буквално претъпкана от хора. Зад частта на Краля, на дървени скамейки, бяха настанени аристократичните разклонения на рода му. Зад тях бяха настанени всички влиятелни фамилии. Мъдреците бяха поканили главните жрици от всички храмове, а военните — най-ценните си наемници — главатари и рицарски подордени.

Терасите бяха препълнени с хора, всички държащи гарафи с червено вино, очакващи официалния тост, който кралят щеше да произнесе точно в полунощ.

Крал Фиъръс беше четиридесетгодишен мъж със слабо телосложение, което дори величественото наметало и кралска броня не можеха напълно да прикрият. Чертите на лицето му издаваха всяка емоция. Самият народ го почиташе и уважаваше, макар да знаеше, че не е нищо повече от естественото продължение на рода си.

Истинската почит получаваше Мъдрецът, макар че самият той да не държеше на нея — великодушие, което караше хората да го ценят още повече. Самият Крал знаеше, че ако Роландан реши да седне на трона му, нямаше как да го възпре. Затова се радваше, че амбициите на Мъдреца не бяха насочени към властта му. Отдясно на крал Фиъръс седеше пратеник на близките Островни Кралства — мургав и лукав мъж, който от дълги години бе връзката между Силвернада и островитяните. Търговският, а сега и военен съюз с тях изглеждаше почти непоклатим. Според всички, това се дължеше на мъдрите преговори, проведени от Роландан преди много години.

Самият той стоеше право срещу краля и го наблюдаваше с топлия си поглед — най-възрастният човек в Силвернада и в същото време един от най-запазените. През всичките тези години, той буквално беше отгледал кралството и управниците му. Благодарение на силата на Камъка, открит от Ланс Пътешественика и него, той живееше вече близо петстотин години и беше изключително могъщ. Могъщество, което дължеше единствено на древния артефакт.

Още при намирането му, Ланс и той бяха сключили пакт — Роландан задържал камъка и с помощта на островитянските магове разкрил и овладял тайните му, а Пътешественикът основал собствен кралски род и управлявал еднолично. Самият Роландан, след като открил целебните сили на камъка, разбрал, че няма смисъл да измества стария си приятел и рода му от престола. Беше достатъчно само да ги постави в нуждата да търсят помощта и мъдростта му. Така управляваше той, макар и неформално.

Отдясно на Мъдреца седеше главната жрица Аерастраза, която се грижеше за развитието на храмовете и лечебните школи. Красивата дама бе известна със сребърните си коси, стигащи почти до коленете и със състрадателния си характер. Беше облечена в традиционната бяла свещенослужителска роба, като единствените й украшения бяха две обици с формата на полумесец, които криеха необикновена магическа мощ и амулет с формата на сфера, обикалящ в собствена орбита — Белият камък.