Делиян Маринов - Пътуване през спомени

— Да не би случайно да си помислихте, че ще пропусна веселото сборище?… — циничният глас накара доста от присъстващите да потрепнат. — Да не би случайно да си помислихте, че ще спазя определения от вас ред и организация? — последва звучен и злокобен смях. — Оттук нататък ще трябва да свикнете, че има и такива, които не се подчиняват кротко. Хора, желаещи промяна.

Никой не смееше да прекъсне ужасяващия глас, защото съобщението, запаметено в сферата, не можеше да бъде повторно възпроизведено. Още повече, всички бяха приковали вниманието си в гласа и лика на говорещия. Сивата коса, спускаща се почти изцяло върху сухото и сбръчкано лице, се смесваше с бледо зелено сияние. За миг светлината в белия камък върху жезъла на Главния Мъдрец потрепна, сякаш се гласи да изгасне.

Самият създател на съобщението бе подготвил речта си изключително театрално. Имаше ги всичките онези тягостни паузи между важните и потресаващи изречения, както и специалните обръщения към присъстващите. Сякаш човекът, стоящ зад този образ и глас, предварително знаеше реакцията на хората, към които бе изпратил съобщението си, осъзнавайки превъзходството си — той можеше да общува с тях и да отговаря на въпросите, които таяха, а те нямаха тази възможност.

Гласът продължи ужасяващото си пътуване в залата:

— Владетелю! Дните ти отминават. Дните на магията ти отминават… — някои от присъстващите се сепнаха, но гласът поясни. — Да, на теб говоря, Роландан! Обръщам се единствено към теб, защото всички останали са само подлоги, чрез които неформално владееш цялото кралство…

За разлика от безизразното и спокойно лице на главния Мъдрец, крал Фиъръс трепереше, почервенял. Но той не смееше да продума нищо. А и никой нямаше да му обърне внимание.

— Времето, през което си начело на школите, изтича както изтича животът от безжизненото тяло, както изтича надеждата от изплашеното до смърт сърце… Ще загинат много. Още повече ще страдат. Но това ще бъде цената, която ще трябва да платят, за да оценят самия живот. Обявявам война. На всички смъртни. И предявявам искания както към трона на Силвернада, така и към върховенството в Съвета на Мъдреците…

Последва дълга и мъчителна пауза. Гласът се изсмя презрително още веднъж:

— Не желая никакви преговори, а единствено разруха. Моите войски вече са на път. Целя да превзема един по един свещените храмове и да използвам магията им.

Зелената светлина, изпълваща цялото изображение, започна да става все по-плътна и гъста. Накрая тя закри напълно лицето на говорещия. За момент хората в залата с уплаха предположиха, че може да излезе извън сферата и да потопи цялото помещение с призрачността си. Гласът проехтя за последно в залата:

— Войските, идващи от най-дълбоките ви кошмари, вече са мобилизирани.

Накрая сферата изригна с първоначалния си метален оттенък и тупна на пода, върнала първоначалните си размери.

Изведнъж в залата избухнаха хиляди гласове. Навсякъде настана хаос. Хората започнаха шумно и неконтролируемо да обсъждат случилото се, а някои — да си проправят път към изхода, решили да разпространят новината възможно най-бързо. Стражите не можеха да въдворят никакъв ред, тъй като самите те бяха стъписани. Сър Денотериън, главен предводител на всички рицари и наемници, служещи на кралството, се опитваше да ги усмири като крещеше заповеди на подчинените си с по-нисък ранг. Благородният рицар, чийто род бе близък с този на самия Ланс Пътешественика, имаше достатъчно солиден опит, за да предусети последствията от ситуацията, излязла от контрол. В опита си да напуснат залата, някои от присъстващите буквално стъпкаха други. Започнаха малки боеве в различни части на залата. Кралят, отпуснал на стола си, беше припаднал, неуспял да издържи на цялото напрежение от случилото се. Единствено Главният Мъдрец Роландан стоеше на мястото си, загледан замислено към мястото, където бе летяла доскоро Сферата на изображенията:

— Нумориус!…

На другия ден, в същата зала отново се провеждаше събрание. Този път обаче посетителите бяха четирима. Роландан не бе напускал почетното си място цяла вечер. Не си беше позволил дори няколко часа сън. Мъдрецът бе прекарал времето след неочакваното съобщение и последвалите го събития в размисъл.

Другите присъстващи в просторното помещение бяха Кралят, представителят на Островните Кралства и временно назначеният говорител на благородническото съсловие. Всички останали аристократи бяха побързали да напуснат столицата и да се запътят към замъците и земите си, за да започнат евакуация на своите хора.