Делиян Маринов - Пътуване през спомени

Погледът на исполина се насочи към алеята, идваща от западната част на града в посока кметството. От там трябваше да се зададе Десният фланг и така полуживите да притиснат напълно и без това отчаяните до крайност защитници на Ефесово.

Макар и лишено от живот, лицето на Забрава доби искрено учудено изражение, когато от там се зададе конник в блестящи доспехи, водещ група от стотина човека, въоръжени с вили, лопати, брадви и дори с крака от мебели и най-различни вещи, удобни за мятане. Ето, че все пак някой бе успял да мобилизира местните хора. Конникът се открояваше ярко не само от жалката пасмина парцаливи граждани, които водеше, но и от самите войници, скупчени на главния площад. Мъжът изглеждаше величествено, най-вече заради великолепния си шлем с връх, измайсторен във формата на два кръстосани меча. Това бе младши лорд Фредерик, член на семейството на лорд Лунуниен. Лордът бе отдал целия си живот и сърце в служба на родните си земи, защото Ефесово по право му принадлежеше.

„Благородник! Този определено ще ми е за десерт!“ — помисли си Забрава, но погледът му внезапно бе отклонен към някаква каруца, движеща се в края на колоната от пешаци, които следваха уверено водача си. Върху каруцата бяха натрупани на камара множество глави и телата им — една голяма част от полуживите, които Забрава бе командвал.

Благородният конник не можеше да позволи на тази внезапно появила се измет да руши безнаказано мястото, което той и хората му наричаха свой дом. Още при първия си досег с вражеските войски, той бе осъзнал, че те не са обикновени хора, а създания, сътворени от някаква мрачна и непозната магия. Опитен войн и интелигентен тактик, бъдещият владетел на Ефес бе прозрял, че единственият начин да победят странния неприятел е като го осакатяват, а не като го мушкат или пробождат. Ето защо, мобилизирал малкото останали честолюбиви граждани, Фредерик бе разбил Десния Фланг на полуживите и дори бе скупчил безчувствените им тела в една каруца, мислейки си, че това би подействало морализиращо за собствените му хора. Младият лорд бе напълно убеден, че врагът не изпитва милост, нито пък някаква друга емоция, различна от удоволствието, което сеенето на смърт предоставяше.

— Подредете се в полуобръч! Ще им е трудно да се разгърнат напълно на площада… — Фредерик изкрещя заповедта си към защитниците, събрали се пред библиотеката и очакващи последната атака.

Видели войн с висок ранг и благородническа титла, повечето се заредиха с нови сили и започнаха да мислят за открита победа, а не само някаква си славна смърт.

— Сечете и не щадете, защото милостта отдавна е напуснала тази земя. Тези дяволски изчадия унищожиха домовете и изклаха семействата ви. Бийте се единствено в името на отмъщението и омразата! — думите му прогърмяха в цялата околност.

Запленени от тях и окуражени от появата на водач, защитниците на Ефесово загърбиха бойните формации и се нахвърлиха върху полуживите. Численото превъзходство, внезапната надежда и най-вече силната жажда за реванш ги ръководеха. Самият младши лорд Фредерик, опиянен от предстоящата битка, бе забравил напълно за здравия разум, който в по-различна ситуация би му нашепнал, че неговото семейство в замъкът също биха могли да бъде в опасност.

Забрава, съсредоточен върху новата, при това реална заплаха, въобще не обръщаше внимание на падащите около него трупове. Развръзката на тази финална битка зависеше от смъртта на новодошлия конник. Тя щеше да бъде безмилостна. Самият Забрава, обаче, усети неимоверна слабост — за момент магията на Мрачния Господар го бе отпуснала от хватката си и исполинът почувства бремето на някогашното си живо тяло.

През това време благородният конник, насочил се право към него и разпознал го като водача на нашествениците, се възползва от тези мигове на объркване и се опита да го прегази с жребеца си. Връхлитащата сила на яздитното животно би повалило и прегазило почти всеки човек, бил той брониран или не. Огромното тяло на варварина, обаче, бе буквално изваяно — напрегнато стегната, мускулната му маса образуваше непоклатима скала.

Сблъсквайки се, дорестият жребец и варваринът едновременно се сринаха и претърколиха на мраморният паваж, украсяващ центъра на града. Първи се изправи Забрава, чието тяло не бе пострадало от сътресението, което мощният сблъсък по принцип би причинил. Исполинът се сепна за миг, защото секирата му бе излетяла някъде, но щом успя да фокусира все още лежащия конник, му се нахвърли с голи ръце. Самият младши лорд Фредерик се опитваше да извади ръката си, затисната заедно със стоманения му меч под още топлото тяло на мъртвия кон. Осъзна се едва когато връхлитащият изпълни полезрението му. Забрава се стовари с цялата си тежест върху лежащия войн. Единствено здравата екипировка спаси тялото му от премазване. Полуживият нямаше как да прекърши врата на противника си, тъй като огромният, орнаментиран благороднически шлем, прилепнал върху главата, предпазваше и шията.